Лиймас погледна номера, приближи и подвикна през прозореца:
— От Клементе ли си? Човекът се сепна и попита:
— Мистър Томас?
— Не — отвърна Лиймас. — Томас не успя да дойде. Аз съм Еймис от Хаунзлоу.
— Качвайте се, мистър Еймис — отговори оня и открехна вратата. Тръгнаха на запад към Кинг Роуд. Шофьорът знаеше пътя.
Отвори им Кънтроул.
— Джордж Смайли излезе — рече той. Ще се възползвам за малко от къщата му. Заповядай. — Кънтроул запали осветлението в преддверието чак след като Лиймас влезе и затвори външната врата.
— До обяд ме следяха — каза Лиймас.
Настаниха се в малката дневна. Навсякъде имаше книги. Стаята беше приятна — с висок таван и фризове в стил XVIII в., с големи прозорци и хубава камина.
— Свързаха се с мен тази сутрин. Някой си Аш — Лиймас запали цигара. — Педераст. Ще се срещнем пак утре.
Кънтроул слушаше внимателно разказа на Лиймас, следеше развитието му стъпка по стъпка — от деня, в който бе ударил бакалина Форд до срещата му с Аш тази сутрин.
— Как ти се стори затвора? — запита Кънтроул. Каза го така, сякаш се осведомяваше дали Лиймас е прекарал добре отпуската си. — Извинявай, че не ти създадохме по-добри условия, не ти осигурихме някои дребни удобства, но нямаше как.
— Естествено.
— Човек трябва да е последователен. Трябва да е последователен във всичко. Освен това щеше да ни развали — играта. Бил си болен. Съжалявам. Какво ти имаше?
— Тресеше ме малко.
— Колко време прекара на легло?
— Десетина дни.
— Наистина ужасно и, разбира се, нямаше кой да се погрижи за теб.
Настъпи продължително мълчание.
— Знаеш, че тя е член на Партията, нали? — попита Кънтроул.
— Да. — отвърна Лиймас. Отново мълчание. — Не искам да я забърквате в това.
— Защо да я забъркваме — го сряза Кънтроул и за миг, само за миг Лиймас си помисли, че той проникна през стената на пълното равнодушие. — Кой казва, че трябва?
— Никой — отговори Лиймас. Просто ви предупреждавам. Аз настоявам за това. Знам как стават тези неща. Всичките тия наказателни операции водят до непредвидими резултати, но в неочаквани обрати. Мислиш, че си хванал една риба, а то се оказва съвсем друга. Не искам да я замесвате.
— О, да, разбира се.
— Кой е този от Трудовата борса — Пит? Не беше ли в Цирка през войната?
— Не познавам човек с такова име, Пит ли каза?
— Да.
— Не, името на ми говори нищо. В Трудовата борса?
— О, Господи! — промърмори Лиймас достатъчно ясно.
— Съжалявам — каза Кънтроул и стана. — Не изпълнявам както трябва задълженията си на заместник-домакин. Ще пиеш ли нещо?
— Не. Искам да замина нощес, Кънтроул. Ще ида в провинцията да поспортувам. Къщата отворена ли е?
— Поръчал съм кола — отговори той. — Утре в колко часа ще се видиш с Аш — в един?
— Ще позвъня на Холдейн да му кажа, че искаш да играеш скуош. Добре ще е също да се прегледаш. Заради оная треска.
— Нямам нужда от лекар.
— Твоя воля.
Кънтроул си наля уиски и безцелно заразглежда книгите в библиотеката на Смайли.
— Защо го няма Смайли? — попита Лиймас.
— Не му харесва тази операция — отвърна Кънтроул с безразличие. — Смята, че е отвратителна. Разбира, че е необходима, но не желае да участвува. Неговата треска — захили се той — е от ония, дето повтарят.
— Не мога да кажа, че ме посрещна с открити обятия.
— Точно така. Не иска да се замесва. Но ти разказа за Мундт, въведе те в цялата история?
— Да.
— Мундт е жесток човек. Не бива да забравяме това. И кадърен разузнавач.
— Смайли знае ли причината за тази операция? Специалния ни интерес?
Кънтроул кимна и отпи от уискито.
— И въпреки това не я одобрява?
— Не е въпрос на морал. Той е като хирург, който се е преситил от кръв. С удоволствие оставя другите да оперират.
— Кажи ми — продължи Лиймас — защо си сигурен, че това ще ни заведе там, където искаме? Откъде знаеш, че тук са замесени източногерманци, а не чехи или руснаци?
— Бъди спокоен — малко надуто рече Кънтроул. — Погрижили сме се за това.
Щом стигнаха до вратата, сложи леко ръка на рамото на Лиймас.
— Това е последната ти задача — промълви той. — После можеш да си дойдеш от студа. А момичето — искаш ли да се погрижим за нея, с пари или нещо друго?