— След като всичко свърши. Тогава аз сам ще се заема с това.
— Добре. Каквото и да направим сега, няма да е съвсем безопасно.
— Просто я оставете на мира — повтори натъртено Лиймас. — Наистина не искам да се забърква. Не искам да има досие или нещо подобно. Искам да я забравите.
Той кимна на Кънтроул и потъна в нощта. Навън в студа.
7.
Кийвър
На следващия ден Лиймас закъсня с двадесет минути за обяда с Аш и вонеше на уиски. Ентусиазмът на Аш обаче, когато го съзря, съвсем не намаля от това. Заяви, че и той самият пристигнал току-що, защото се позабавил на път за банката. Подаде на Лиймас плик.
— По една лира са — рече той. — Така е добре, надявам се.
— Благодаря — отвърна Лиймас. — Хайде да изпием по едно.
Беше небръснат и яката му бе замърсена. Извика келнера и поръча голямо уиски за себе си и коктейл с джин за Аш. Когато ги донесоха, си наля сода. Ръката му трепереше и едва не преобърна чашата.
Хапнаха добре и пиха много. Аш пое инициативата. Както Лиймас предполагаше, първо започна да говори за себе си — стар трик, но нелош.
— Да ти кажа право напоследък попаднах на нещо доста привлекателно — рече Аш. — Пиша на хонорар статии за Англия за чуждестранната преса. След Берлин малко пообърках конците — Корпорацията не искаше да поднови договора ми и започнах да издавам един скучен захаросан седмичник за хобитата на хора, прехвърлили шейсетте. Можеш ли да си представиш нещо по-ужасно? Фалира при първата печатарска стачка — не мога да ти опиша как ми олекна. След това отидох за известно време да живея при мама в Челтънхъм — тя има антикварен магазин, всъщност чудесно се справя, благодаря. После получих писмо от един стар приятел, казва се Сам Кийвър, който тъкмо основал нова агенция за кратки статии на тема живота в Англия, специално пригодени за чуждестранните вестници. Сещаш се за какво говоря — шестстотин думи за танците на Морис. Сам обаче бе измислил нов номер, продаваше ги вече преведени и, знаеш ли, разликата е огромна. Човек все си представя, че винаги може да плати на преводач или да се справи сам, но ако ти трябва да попълниш половин колона на международната страница, не искаш да си губиш времето или парите за преводачи. Сам направи удар, защото се свърза директно с редакторите — обикаля Европа като циганин, Горкичкият, но пък парите валят.
Аш спря, изчаквайки Лиймас да се възползва от поканата и да заговори за себе си, ала той не поде. Само мрачно поклати глава и каза: Страхотно. Аш искаше да поръчат вино, но Лиймас заяви, че продължава с уиски, и докато дойде време за кафето, вече бе изпил четири големи. Изглежда беше в лоша форма. Имаше пиянския навик да навежда устните си към ръба на чашата точно преди да отпие, сякаш ръката може да му изневери и пиенето да избяга.
Аш замълча за момент.
— Не познаваш Сам, нали? — попита той.
— Сам?
В гласа на Аш прозвуча нотка на раздразнение.
— Сам Кийвър, шефът ми. Приятелчето, за което ти говорих.
— И той ли беше в Берлин?
— Не. Добре познава Германия, но никога не е живял в Берлин. Направи в Бон няколко журналистически проучвания на хонорар. Може и да си го срещал. Сладур е.
— Съмнявам се. Настъпи пауза.
— С какво се занимаваш напоследък, приятелю? — попита Аш. Лиймас вдигна рамене.
— Пратиха ме в резервите — отвърна той и се захили малко глуповато. — Вън от играта и в резервите.
— Забравих с какво се занимаваше в Берлин. Не беше ли един от онези мистериозни воини на студената война?
Боже мой, помисли Лиймас, май доста поизбързваш. Той се поколеба, после се изчерви и рече настървено:
— Само едно от многото момчета за всичко на скапаните американци.
— Знаеш ли — каза Аш, сякаш обмисляше идеята от известно време, — трябва да се запознаеш със Сам. Ще ти хареса. — И после самата загриженост — Всъщност, Алек, дори не знам къде да те открия.
— Не можеш — отговори Лиймас апатично.
— Не те разбирам, приятелю. Къде живееш?
— Тук и там. Живея как да е. Нямам работа. Копелетата не ми дадоха свястна пенсия.
Аш изглеждаше потресен.
— Но, Алек, това е ужасно, защо не ми каза? Слушай, я ела да живееш при мен. Жилището е съвсем мъничко, но има място за още един човек, ако нямаш нищо против да спиш на походно легло. Не можеш просто да живееш по дърветата, скъпи приятелю!
— Известно време ще съм наред — отвърна Лиймас, потупвайки джоба, в който бе пъхнал плика. — Ще си намеря; работа — той решително тръсна глава, — може би до седмица-две. Ще се оправя.
— Каква работа?
— О, не знам. Каквато и да е.