— А Германия? — попита Аш, за да го насочи.
— Там въпросът е в това, дали янките могат да ги задържат — Кийвър погледна подканящо към Лиймас.
— Какво имаш предвид? — запита Лиймас.
— Точно това, което казвам. С едната ръка Дълес3 им даде външна политика, а Кенеди с другата им я отнема. Започват да се озлобяват.
Лиймас кимна рязко и каза:
— Типично за скапаните американци.
— Алек май не си пада много по американските ни братовчеди — мрачно се намеси Аш, а Кийвър промърмори с абсолютна незаинтересованост:
— Наистина ли?
Кийвър играе дълга игра, помисли си Лиймас. Като човек, свикнал с коне, чака те сам да отидеш при него. До съвършенство играе ролята на някой, който подозира, че ще му искат услуга и не се оставя лесно да го убедят.
След вечеря Аш каза:
— Знам едно местенце на Уордър Стрийт — бил си там Сам. Добре се грижат за клиентите. Хайде да вземем такси и да отскочим.
— Чакай малко — обади се Лиймас и в гласа му прозвуча нещо, което накара Аш бързо да погледне към него. — Само едно ми кажи, моля. Кой ще плаща за тия удоволствия?
— Аз — побърза да отговори Аш — Сам и аз.
— Обсъдили ли сте въпроса?
— Е, не.
— Защото аз нямам пукната пара. Знаеш това, нали? Поне нямам толкова, че да пръскам.
— Разбира се, Алек. Досега съм се грижил за теб, нали?
— Да — отвърна Лиймас. — Да, наистина. — Сякаш искаше да добави още нещо, но в последния момент се отказа. Аш изглеждаше притеснен, но не и обиден, а Кийвър бе все така непроницаем.
В таксито Лиймас мълчеше. Аш се опита да каже нещо за помирение, но той само раздразнено вдигна рамене. Пристигнаха на Уордър Стрийт и освободиха таксито, като нито Лиймас, нито Кийвър направиха опит да платят. Аш ги поведе. Минаха покрай някаква витрина, отрупана с „голи“ списания и по тясна уличка, в дъното на която светеше безвкусна неонова реклама: КЛУБ „ВЪРБА“ — само за членове. От двете страни на вратата имаше снимки на момичета и на всяка от тях диагонално бе забодена тънка хартиена лентичка с ръкописен надпис: Изследване от натура — само за членове.
Аш натисна звънеца. Огромен мъж в бяла риза и черни панталони отвори веднага.
— Аз членувам тук — рече Аш. — Двамата господа са с мен.
— Картата ви.
Аш извади от портфейла си жълтеникаво-кафява карта и му я даде.
— Гостите ви трябва да платят по една лира за временно членство. Вие сте поръчител, нали?
Той подаде обратно картата и в същия миг Лиймас се пресегна и я взе. Разгледа я бързо и я върна на Аш.
Извади от страничния джоб на панталона си две лири и ги сложи в протегната ръка на мъжа до вратата.
— Две лири — рече Лиймас — за гостите — и без да обръща внимание на протестите на изненадания Аш, ги поведе през входа със спуснати завеси към полумрачния салон на клуба. Той се обърна към портиера:
— Намери ни маса и бутилка скоч. Погрижи се да сме сами. Портиерът се поколеба за секунда, реши да не спори и ги заведе на долния етаж. Докато слизаха, те доловиха приглушените стонове на някаква неопределена музика. Получиха самостоятелна маса в дъното на помещението. Свиреше камерен оркестър от два инструмента, а момичетата се бяха разположили по масите на двойки и на тройки. Две от тях станаха при влизането им, но огромният портиер поклати отрицателно глава.
Докато чакаха уискито, Аш хвърли към Лиймас притеснен поглед, а Кийвър изглеждаше леко отегчен. Келнерът донесе бутилка и три чаши и те мълчаливо го наблюдаваха как налива по малко от питието във всяка от тях. Лиймас взе бутилката и наля по още толкова. След като приключи, се приведе над масата и каза на Аш:
— Сега може би ще ми обясниш какво, по дяволите, става.
— Какво искаш да кажеш, Алек — запита Аш, но гласът му прозвуча неуверено. — Какво искаш да кажеш?
— Проследи ме от затвора в деня, в който ме освободиха — започна той тихо — с някаква скапана и глуповата история, че си ме срещнал в Берлин. Даде ми пари, които не ми дължиш. Плащаш за скъпи обеди и вечери и после ме настаняваш в жилището си.
Аш се изчерви и промълви:
— Ако това е…
— Не ме прекъсвай — рече Лиймас свирепо. — По-добре изчакай, да те вземат мътните, докато свърша, нали така? Членската ти карта за този клуб е издадена на името Мърфи. Това ли е истинското ти име?
— Не, не е.
— Предполагам, че някой твой приятел с това име ти е дал картата си?
— Всъщност не е така. Ако искаш да знаеш, идвам тук понякога, за да си намеря момиче. Използвах фалшиво име, за да стана член на клуба.
3
Дълес, Джон Фостър (1888–1959) — американски държавник и юрист, държавен секретар (1955–1959) — Б.пр.