— Тогава защо — продължи Лиймас безмилостно — е регистриран и като наемател на твоя апартамент?
Накрая се обади Кийвър.
— Ти се прибирай — каза той на Аш. — Аз ще имам грижата.
Едно момиче изпълни стриптийз — младо, безцветно същество с тъмнееща синина на бедрото. Притежаваше онази източена, предизвикваща съжаление голота, която предизвиква неудобство, защото не е еротична, защото е непохватна и не буди желание. То се въртеше бавно, като от време на време размахваше ръце и крака, сякаш дочуваше музиката само на пресекулки, и непрекъснато гледаше към тях с преждевременно развития интерес на дете, попаднало в компанията на възрастни. Музиката рязко увеличи темпото и момичето реагира като куче на свирка, подскачайки нагоре-надолу. При последния тон то свали сутиена и го вдигна над главата си, излагайки на показ мършавото си тяло, на три места украсено с евтини дрънкулки, които висяха като ланшна декорация на коледна елха.
Двамата наблюдаваха безмълвно, Лиймас и Кийвър.
— Предполагам ще ми кажеш, че сме гледали по-добри неща в Берлин — най-после се обади Лиймас и Кийвър усети, че все още е много ядосан.
— Ти сигурно си гледал — любезно отвърна той. — Често ходя в Берлин, но за съжаление не обичам нощните заведения.
Лиймас не каза нищо.
— Не съм пуритан, да сме наясно, просто съм рационален. Ако искам жена, знам по-евтини начини да си набавя. Ако искам да танцувам, познавам по-добри места за тази цел.
По нищо не личеше, че Лиймас го слуша.
— Може би ти ще ми кажеш защо този женчо ме преследва — обади се той.
Кийвър кимна.
— Разбира се. Аз го накарах.
— Защо?
— Интересуваш ме. Искам да ти направя предложение, предложение от журналистически характер. Настъпи пауза.
— Журналистически характер — повтори Лиймас. — Разбирам.
— Ръководя една агенция, която осигурява статии в международен мащаб. Заплащането е добро — много добро — за интересните материали.
— Кой публикува материалите, Кийвър?
Гласът на Лиймас прозвуча рязко и заплашително и за миг, само за миг през гладкото лице на Кийвър сякаш премина сянка от страх!
— Чуждестранни клиенти. Имам кореспондент в Париж, който пласира голяма част от материалите ми. Често дори не знам кой в действителност ги публикува. Признавам — добави той с обезоръжаваща усмивка, — не ме и интересува чак толкова. Плащат ми и искат още. Видиш ли, Лиймас, това са хора, които не вдигат шум около неудобните подробности, плащат веднага и нямат нищо против това да става например в чуждестранни банки, където никой не се притеснява за такива дреболии като данъци.
Лиймас не каза нищо. Държеше чашата си с две ръце и се взираше в нея.
Господи, помисли си той, удариха го през просото, чак е неприлично. Спомни си една глупава шега от някакъв мюзикъл: Никое свястно момиче не би приело такова предложение — и освен това, не знам дали си заслужава. Тактически, размишляваше той, прави са да настъпват. Аз съм в безизходица, току-що излязъл от затвора и отвратен от обществото. Старо куче съм, не е нужно да ме въвеждат в играта, не е нужно да се преструвам, че са накърнили достойнството ми на английски джентълмен.
От друга страна, те очакват практически възражения. Очакват, че ще се страхувам. Службата преследва предателите така, както Божието око е следяло Каин през пустинята. И накрая трябва да са наясно, че винаги има риск. Би трябвало да знаят, че човешката природа е непостоянна и това може да провали и най-внимателно обмислената шпионска тактика; че често мошеници, лъжци и престъпници устояват на всяко ласкателство, докато воднистото зеле във ведомствения стол подтиква уважавани джентълмени към ужасно предателство.
— Ще трябва доста да се поизръсят — промърмори Лиймас накрая. Кийвър му наля още уиски.
— Предлагат да платят в брой петнадесет хиляди лири. Сумата е вече депозирана в Банк Кантонал в Берн. Можеш да я изтеглиш, ако представиш необходимите документи за самоличност, с които моите клиенти ще те снабдят. Те си запазват и правото да ти задават въпроси в период от една година след това, като ти изплатят още пет хиляди. Ще ти помогнат, при положение че възникнат някакви проблеми около евентуалното ти постъпване на нова работа.
— В какъв срок трябва да дам отговор?
— Веднага. Не е необходимо да записваш спомените си. Ще се срещнеш с клиента и той ще уреди материалът да излезе под чуждо име.
— Къде трябва да се срещнем?
— Смятаме, че е в интерес на всички това да стане извън Великобритания. Моят клиент предлага Холандия.
— Нямам паспорт — рече Лиймас мрачно.