Той разчертал на лист хартия няколко колонки за име, адрес и възраст и написал най-отдолу:
„Всеки кандидат ще бъде интервюиран лично. Пишете на обичайния адрес, като отбележите къде и кога желаете да се състои срещата. Молбите ще се разглеждат в седемдневен срок.
Лиймас сложил листа в книгата. Пак с колата на Де Джонг отишъл до обичайното място и оставил книгата на предната седалка, като под корицата й сложил пет стари банкноти от по сто долара. Когато се върнал, книгата я нямало, а на седалката била оставена кутия от тютюн. В нея имало три филма. Лиймас ги проявил същата вечер: единият, както обикновено, съдържал протоколите от последното събрание на Президиума; вторият представлявал проекторезюме на отношенията между Източна Германия и СИВ; а третият бил подробен анализ на източногерманската разузнавателна служба, включително функциите на отделите и характеристика на отделни личности.
Питърс го прекъсна:
— Секунда — рече той. — Искаш да кажеш, че всичките тези сведения са идвали от Римек?
— А защо не? Знаеш на колко неща е бил свидетел.
— Струва ми се невъзможно — отбеляза Питърс едва чуто. — Сигурно е имал помощник.
— По-късно — да. Сега ще стигна дотам.
— Знам какво ще ми кажеш. Но не си ли имал чувството, че е получавал помощ и от горе, не само от агентите, които е вербувал след това.
— Не, никога. Не ми е минавало през ума.
— Сега, като погледнеш назад, не ти ли се струва вероятно?
— Не особено.
— Когато изпрати целия този материал в Цирка, не си ли помислиха, че дори за мъж с положението на Римек тази информация е феноменално всеобхватна?
— Не.
— Не са ли те питали откъде има Римек такъв фотоапарат, кой го е учил да снима документи?
Лиймас се поколеба.
— Не… Убеден съм, че не са питали.
— Невероятно — отбеляза сухо Питърс. — Съжалявам. Моля, продължавай. Нямах намерение да те карам да избързваш.
Точно след седмица, продължи Лиймас, отишъл при канала, но този път бил нервен. Още като завил по чакълестия път, видял три велосипеда, захвърлени на тревата, а двеста метра по-надолу — трима рибари. Както обикновено, излязъл от колата и се запътил към редицата от дървета в отсрещния край на полето. Не изминал и двадесетина метра и чул вик. Огледал се и видял, че единият мъж му маха с ръка. Другите двама се били обърнали и също го гледали. Лиймас носел стара мушама, ръцете му били в джобовете и вече било твърде късно, за да ги извади, знаел, че мъжете от двете страни пазят този в средата и че ако извади ръцете си от джобовете, те сигурно ще го застрелят: щели да помислят, че в джоба си държи пистолет. Лиймас спрял на десет метра от мъжа в средата.
— Искате ли нещо? — запитал той.
— Вие ли сте Лиймас?
Бил дребен, пълничък мъж, доста набит. Говорел английски.
— Да.
— Какъв е номерът на британската ви карта за самоличност?
— PRT чертичка L 58003 чертичка 1.
— Къде прекарахте нощта на победата над Япония?
— В Лайден, Холандия, в работилницата на баща ми с едни мои приятели холандци.
— Да се поразходим, мистър Лиймас. Мушамата няма да ви е нужна. Съблечете я и я оставете на земята, точно там, където сте застанали. Приятелите ми ще се погрижат за нея.
Лиймас се подвоумил, накрая вдигнал рамене и свалил мушамата. Двамата тръгнали с бързи крачки към гората.
— Не по-зле от мен знаеш кой беше това — рече Лиймас уморено. — Третият по власт човек в Министерството на вътрешните работи, секретар на Президиума на ГЕСП, завеждащ Координационния комитет за защита на народа. Предполагам, че е разбрал за Де Джонг и за мен: видял е в Разузнавателния отдел досиетата ни за контрашпионаж. Имал е три начина да постигне целта си: Президиума, достоверните вътрешнополитически и икономически доклади и достъп до досиетата на източногерманската служба за сигурност.
— Но достъпът му е бил ограничен. Никога не биха дали на външен човек да ползва всичките им досиета.
Лиймас вдигна рамене.
— Сторили са го — рече той.
— Какво е правел с парите си?
— От този следобед нататък престанах да му плащам. Циркът веднага пое това в свои ръце. Превеждаха парите в една западногерманска банка. Той дори ми върна сумите, които му бях дал. Лондон му ги депозира по сметка.
— Ти какво разказа на онези в Лондон?
— След този случай — всичко. Налагаше се. А после Циркът уведоми отделите. След това — добави Лиймас злостно — беше само въпрос на време, за да се провали всичко.
Началството, подтиквано от отделите, стана ненаситно, започнаха да изискват все повече и повече, да му предлагат повече пари. Накрая трябваше да накараме Карл да вербува нови източници на информация и образувахме мрежа. Идиотска история, Карл бе подложен на голямо напрежение, опасността се увеличи, доверието му в нас се разклати. Това беше началото на края.