Заспивайки, той промърмори: Карл беше такъв глупак. Тази жена го предаде, сигурен съм. Сега тя беше мъртва, падаше й се. Той си спомни за Лиз.
9.
На втория ден
На следващата сутрин Питърс пристигна в осем часа. Без да се церемонят много, те седнаха на масата и започнаха.
— И така ти се върна в Лондон. Какво прави там?
— Изолираха ме. Разбрах, че с мен е свършено още от момента, в който тоя глупак от Личен състав ме посрещна на аерогарата. Трябваше да ида направо при Кънтроул и да му докладвам за Карл. Беше мъртъв — какво друго можех да му кажа?
— Как постъпиха с теб?
— Отначало казаха да се навъртам из Лондон и да чакам, докато дойде време за пенсия. Държаха се толкова етично, че чак ме доядя — казах им, че ако наистина държат да хвърлят пари по мен, най-естественото нещо би било да сметнат целия ми трудов стаж, а не да вдигат такъв шум заради прекъсната служба. Тогава пък те се ядосаха. Настаниха ме в секция Банково дело, където е пълно с жени. Не помня кой знае колко от този период — започнах повечко да пия. Минах през лоша фаза.
Той запали цигара. Питърс кимна.
— Затова ме ритнаха всъщност. Не им харесваше, че пия.
— Разкажи ми онова, което си спомняш за секция Банково дело — предложи му Питърс.
— Скапана работа. Винаги съм знаел, че не ме бива за чиновник. Затова стоях в Берлин. Знаех си, че ще ме пратят в резервите, когато ме отзоваха, но Боже мой!
— Какво правеше? Лйймас вдигна рамене.
— Седях си на задника, същото, което правеха и другите две жени в стаята — Тързби и Ларет. Виках им Тързди и Фрайди4 — той се захили доста глуповато.
Питърс го погледна с недоумение. — Просто си прехвърляхме хартийки. От Финансовия отдел се получава писмо: „Изплатете сумата 700 долара на еди-кой си, с разрешението на еди-кой си. Моля придвижете въпроса.“ В най-общ вид това беше. Тързди и Фрайди го поразмотаваха, завеждаха го, подпечатваха го, а аз написвах чек или карах банката да направи трансфер.
— Коя банка?
— Блат и Родни, една шикозна малка банка в Сити. В Цирка съществува някакво схващане, че випускниците на Итън са дискретни.
— Всъщност в такъв случай ти знаеш имената на агентите от цял свят.
— Не е точно така. Ей това беше номерът. Виж сега подписвам чек или пък ордер за банката, но оставям свободно място за името на получателя. Приложеното към него писмо или каквото имаш там е подписано и после папката се връща в Отдела за специални пратки.
— Кои са те?
— Те най-вече разполагат с подробна информация за агентите. Те нанасят имената и пращат ордерите. Дяволски хитро, дума няма.
Питърс изглеждаше разочарован.
— Искаш да кажеш, че не е имало начин да знаеш имената на получателите.
— Обикновено не.
— Случвало ли се е понякога?
— От време на време стигахме близко до истината. Разбира се, това разтакаване между Банково дело, Финанси и Специални пратки водеше до какви ли не бъркотии. Много сложна организация. И тук-там попадахме на нещо специално, което да ни поразведри.
Лиймас стана.
— Направих списък на всички плащания, за които си спомням. В стаята ми е. Ще го донеса.
Той излезе с провлачената походка, която бе усвоил, откакто пристигна в Холандия. Върна се, държейки в ръка няколко листа разчертана хартия, откъснати от евтина тетрадка.
— Написах това снощи — рече той. — Сметнах, че ще ни спести време.
Питърс взе записките му и ги прочете бавно и внимателно. Изглеждаше впечатлен.
— Добре — промълви той. — Много добре.
— Освен това съвсем ясно си спомням една операция — Ролинг Стоун. Заради нея пътувах на няколко пъти. Веднъж до Копенхаген и веднъж до Хелзинки. Просто оставях пари в банката.
— Колко?
— Десет хиляди долара в Копенхаген, четиридесет хиляди марки в Хелзинки.
Питърс остави молива на масата.
— За кого?
— Един Господ знае. По Ролинг Стоун работехме със система от депозитни сметки. Службата ми даде фалшив британски паспорт, отидох в Ройъл Скандинавиън Банк в Копенхаген и в Нашънъл Банк ъв Финлънд в Хелзинки, внесох парите и открих банкова книжка за общ влог — за мен на новото ми име и за някой друг — агента, предполагам също с фалшиво име. Оставих на банките образец с подписа на съдружника ми по сметка — дадоха ми го от Дирекцията. След това те са изпратили на агента книжката и фалшивия му паспорт и той ги е представил в банката, когато е теглил парите. Знаех единствено това име. — Лиймас се чуваше как говори и думите му звучаха абсурдно, невероятно.
— Обичайна ли беше тази процедура?
— Не. Това беше специален начин за заплащане. Имаше подписна листа.