— Какво е това?
— Имаше кодово име, което бе известно на съвсем ограничен брой хора.
— Какво беше кодовото име?
— Казах ти — Ролинг Стоун. Операцията включваше отделни изплащания на суми от по десет хиляди долара в различни валути и в различни столици.
— Винаги в столици?
— Доколкото знам. В архива прочетох, че и преди да попадна в секцията, е имало други плащания по Ролинг Стоун, но секция Банково дело е натоварвала с тази задача местния резидент.
— Тези плащания преди твоето идване, те къде са били извършвани?
— Едното в Осло. За другото не си спомням.
— Винаги едно и също ли беше фалшивото име на агента?
— Не. Бяха взети допълнителни мерки за сигурност. По-късно чух, че сме усвоили тези методи от руснаците. Това беше най-сложната схема за плащания, която съм виждал. По същия начин и аз използвах различни имена и, разбира се, различни паспорти при всяко пътуване. — Това ще го задоволи, ще му помогне да запълни празнините.
— А фалшивите паспорти, които даваха на агента, за да изтегли парите — знаеш ли нещо за тях — как ги правеха и как ги изпращаха?
— Не. О, освен че трябваше да имат виза за страната, в която са внесени парите. И печати за влизане.
— Печати за влизане!
— Да. Предполагах, че паспортите никога не се използват на границата — само се представят в банката и служат за идентификация. Агентът сигурно е пътувал със собствените си документи и съвсем легално е влизал в страната, в която се намира банката, а после при тегленето е показвал фалшивия паспорт. Така предполагах.
— Сещаш ли се каква може да е причината предишните плащания да се извършват от резидента, а следващите — чрез някой, който идва специално от Лондон за целта?
— Знам защо. Попитах жените от секция Банково дело Тързди и Фрайди. Кънтроул се притесняваше, че…
— Кънтроул?! Искаш да кажеш, че сам Кънтроул е бил поел случая?
— Да, той го ръководеше. Страх го беше, че в банката могат да разпознаят резидента. Затова използваше пощальон: мен.
— Кога предприе тези пътувания?
— До Копенхаген на 15 юни. Излетях обратно същата вечер. До Хелзинки — в края на септември. Преспах две нощи. Някъде към 28 — и се върнах. Позволих си малко развлечения там — той се захили, но Питърс не обърна внимание.
— А останалите депозити кога бяха внесени?
— Съжалявам, не си спомням.
— Но единият със сигурност беше в Осло?
— Да, в Осло.
— Какъв период от време ги разделяше от първите два влога — тези, извършени от резидента?
— Не знам. Мисля, че не беше много. Може би месец Или малко повече.
— Според теб дали агентът е работил известно време, преди да му изплатят първата сума? Нещо в архива не навеждаше ли на тази мисъл?
— Нямам представа. Архивът просто отразяваше внесените депозити. Първият — в началото на 59 — а, нямаше друга дата. По тази схема се работи, когато имаш ограничена подписка. Различни архиви се занимават с различни части на един и същ случай. Само някой, който притежава цялата документация, може да го сглоби.
Сега Питърс пишеше непрекъснато, Лиймас предполагаше, че някъде в стаята има скрит магнетофон, но прехвърлянето на записа би отнело време. Това, което Питърс записваше в момента, щеше да залегне в основата на телеграмата до Москва тази вечер, а междувременно момичетата от съветското посолство в Хага щяха да прекарат цялата нощ, телеграфирайки на интервали дума по дума целия текст.
— Кажи ми — рече Питърс, — това са големи суми. Уреждането на изплащането им е било много сложно и скъпо. Самият ти до какво заключение стигна?
Лиймас вдигна рамене.
— Какво можех да предположа? Мислех, че Кънтроул сигурно има някакъв страхотен източник на информация, но никога не съм виждал материалите му, така че не знам. Не ми харесваше начинът, по който го правят — беше прекалено авторитетно, прекалено сложно, прекалено хитро. Защо не се срещаха с него и не му плащаха в брой? Дали наистина го караха да минава граници със собствения си паспорт, докато в джоба му е фалшивият? Съмнявам се — рече Лиймас.
Време беше да пусне малко пушек и да го остави да гони Михаля.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че не е чудно парите изобщо да не са изтеглени от банките. Представи си, че е някой много високопоставен агент зад желязната завеса — влогът ще е депозиран и ще стои, докато е в състояние да си го вземе. Ето това си мислех всъщност. Не съм умувал много по този въпрос. И защо ли? Такава ни е работата — знаем само отделни части от цялостния план. Наясно си с това. Ако любопитстваш, Господ да ти е на помощ.
— Добре де, ако парите не са били изтеглени, защо биха си дали труд да правят всички тия паспорти?