Мина по един заобиколен път и се върна в бунгалото в дванадесет без четвърт. Жената му отвори, без да отрони дума, но когато стигна до задната стая, я чу как вдига слушалката и набира някакъв номер. Говори само няколко секунди. В дванадесет и половина му донесе обеда и за голямо негово удоволствие няколко английски вестника, на които той се отдаде чак до три часа. Лиймас, който нямаше навика да чете, поглъщаше вестниците бавно и съсредоточено. Запомняше подробности като имена га и адресите на хора, споменати във второстепенните новини. Правеше това почти несъзнателно, нещо като свой собствен начин за трениране на паметта, и то го поглъщаше изцяло.
В три часа пристигна Питърс. Още щом го видя, Лиймас разбра, че нещо се е случило. Не седнаха на масата. Питърс не съблече мушамата си.
— Лоши новини за теб — рече той. — В Англия те търсят. Научих го тази сутрин. Следят пристанищата и летищата.
Лиймас отвърна безстрастно:
— В какво ме обвиняват?
— Формално, че не си се явил в полицейското управление в законния срок след излизането от затвора.
— А всъщност?
— Говори се, че те търсят за нарушение на закона за държавна тайна. Снимката ти е по всички вечерни вестници в Лондон. Заглавията са много мъгляви.
Лиймас бе заставал съвсем неподвижно.
Това е работа на Кънтроул. Кънтроул е вдигнал цялата тази шумотевица. Няма друго обяснение. Дори да са прибрали Аш или Кийвър и те да са проговорили — дори тогава, Кънтроул бе отговорен за тая дандания. „Няколко седмици, бе казал той. Вероятно ще те отведат някъде, за да те разпитат — може би в чужбина. Все пак за няколко седмици сигурно ще приключиш. А после нещата сами ще си текат. Ще трябва да кротуваш тук, докато се размотаят конците, но, сигурен съм, това няма да ти бъде неприятно. Споразумяхме се да те поддържаме със средства от оперативния фонд, докато ликвидираме Мундт; стори ми се най-справедливо.“ И ето сега — това.
Не се бяха договорили така. Беше съвсем различно нещо. По дяволите, какво да прави? Ако се отдръпне в този момент, ако откаже да сътрудничи на Питърс, проваляше цялата операция. Имаше и минимална вероятност Питърс да е излъгал, това да е проба — в такъв случай непременно трябваше да се съгласи да тръгне. Но ако отиде, ако склони да иде на изток, в Полша, Чехословакия или Бог знае къде, не виждаше защо биха го пуснали да си върви след това — нямаше и особена причина (тъй като на теория властите в целия Запад го издирваха) той да има желание за това.
Кънтроул е направил всичко — сигурен беше. Условията бяха прекалено благоприятни, през цялото време си го знаеше. Те не хвърлят току-така пари на вятъра за нищо — освен ако смятат, че има опасност да те загубят. Тази щедрост беше бакшиш заради неудобствата и опасностите, неща, които Кънтроул не искаше да признае открито. Толкова много пари се даваха като знак за предупреждение. Лиймас не му беше обърнал внимание.
— Как, по дяволите — попита той тихо, — са могли да разберат всичко? — През главата му сякаш мина някаква мисъл и той каза: — Разбира се, твоят приятел Аш би могъл да ги осведоми, или пък Кийвър…
— Възможно е — отвърна Питърс. — И ти като мен добре знаеш, че такива неща винаги могат да се случат. Няма сигурност в нашата работа. Но проблемът е в това — добави той с нотка на нетърпение, — че сега ще бъдеш извън закона във всички западни страни.
Лиймас сякаш не чу думите му.
— Здраво съм захапал въдицата ти, нали? — рече той. — Твоите хора сигурно умират от смях. А може би самите те са изплюли информацията?
— Надценяваш стойността си — кисело отвърна Питърс.
— Тогава защо си наредил да ме следят, кажи ми? Тази сутрин отидох да се разходя. Две дребни човечета в кафяви костюми, един зад друг, на разстояние двадесетина метра ме следваха по брега. А когато се прибрах, икономката ти позвъни по телефона.
— Да се придържаме към това, което знаем — предложи Питърс. — По какъв начин вашите власти са те разкрили — не ни интересува чак толкова в момента. Това е факт и толкоз.
— Донесе ли вечерните лондонски вестници?
— Не, разбира се. Тук е невъзможно да се купят. Получихме телеграма от Лондон.
— Лъжеш. Знаеш много добре, че апаратурата ви може да се свързва само с Центъра.
— В случаи като този е позволено да се установи връзка между две външни станции — ядосано го сряза Питърс.