Забеляза, че Питърс вече не си прави труд да го лишава от правата му. Сякаш възприемаше Западен Берлин като безопасна територия, където нямаше нужда от такава строга бдителност и охранителни мерки — просто една техническа спирка на въздушните линии по пътя им на Изток.
Прекосяваха голямата зала за пристигащи, запътени към изхода, когато изведнъж Питърс сякаш промени намеренията си, рязко сви настрани и насочи Лиймас към малък страничен вход, който водеше към паркинг и стоянка за таксита. Там поспря за мит, застанал под лампата над вратата, после сложи куфара до себе си на земята, бавно извади вестника изпод мишницата си, сгъна го, пъхна го в левия джоб на шлифера и отново взе куфара. В същия миг някъде откъм паркинга светнаха фарове, после превключиха на къси и накрая угаснаха.
— Да вървим — рече Питърс и енергично закрачи по чакълената настилка. Лиймас го следваше с по-бавна крачка.
Щом стигнаха първия ред коли, някой отвори отвътре задната врата на един черен „Мерцедес“ и малката лампичка в купето светна. Питърс, който бе на десетина метра пред Лиймас, бързо приближи до колата, поговори тихо с шофьора и извика Лиймас.
— Ето колата. По-живо.
Беше стар „Мерцедес 180“. Лиймас влезе, без да отрони дума. Питърс седна до него на задната седалка. Излизайки от паркинга, те Задминаха малко ДКВ с двама мъже отпред. На двадесетина метра надолу по пътя имаше телефонна будка, в която някакъв мъж говореше. Изгледа ги, като минаха край него, бъбрейки без да спира. Лиймас погледна през задното стъкло и видя, че декавето ги следи Голямо посрещане, помисли си той.
Караха много бавно. Лиймас седеше, отпуснал длани върху коленете, и гледаше право пред себе си. Не искаше да види Берлин тази вечер. Знаеше, че това е последният му шанс. Както бе застанал в момента, можеше да притисне с дясната си ръка гърлото на Питърс и да смачка гръдния му кош. Можеше да скочи навън и да се втурне, криволичейки, за да избегне куршумите от задната кола. Щеше да се освободи — в Берлин познаваше хора, които биха се погрижили за него — можеше да избяга.
Не направи нищо.
Оказа се съвсем лесно да прекосиш границата на сектора. Помотаха се около десет минути и Лиймас предположи, че трябва да преминат в предварително уточнен час. Когато наближиха западногерманския пропускателен пункт, декавето се изтегли, задмина ги с натрапчивото боботене на форсирана машина и спря до полицейската барака. Мерцедесът чакаше тридесетина метра по-назад. След две минути червено-бялата бариера се вдигна и пропусна декавето, в този момент двете коли прекосиха заедно. Двигателят на мерцедеса работеше с пронизителен шум на втора скорост, а шофьорът бе прилепен плътно до седалката, хванал волана с изпънати ръце.
Докато преминаваха петдесетте метра, които разделяха двата пропускателни пункта, Лиймас като в полусън забеляза новите предохранителни съоражения от източната страна на стената — железобетонни кръстачки, наблюдателни — кули и два реда бодлива тел. Засилили бяха мерките.
Мерцедесът не спря на втория пропуск. Бариерите бяха вдигнати и те минаха. Военниите полицаи само ги наблюдаваха през биноклите си. Декавето бе изчезнало, но след десет минути Лиймас го видя отново — караше пак след тях. Сега се движеха бързо — Лиймас мислеше, че ще спрат в Източен Берлин, че вероятно ще се прехвърлят в друга кола и ще се поздравят за успешната операция, но те продължаваха да карат на изток през града.
— Къде отиваме? — попита той Питърс.
— Стигнахме. Германската демократична република. Осигурили са ти квартира.
— Мислех, че ще продължим по на изток.
— Да. Но първо ще останем ден-два тук. Смятаме, че германците имат право да поговорят с теб.
— Разбирам.
— В крайна сметка по-голямата част от дейността ти е била свързана с Германия. Изпратих им подробности от изявлението ти.
— И те поискаха да ме видят?
— Никога не са имали в ръцете си някой от твоя калибър, някой, който да е толкова… близо до източника. Моите хора приеха, че трябва да им дадем възможност да се срещнат с теб.
— И оттук нататък? Къде ще отидем след Германия?
— Отново на изток.
— С кого ще се срещна от германска страна?
— Има ли значение?
— Не особено. Познавам по име повечето от хората в Разузнавателния отдел и това е всичко. Просто се чудех.