— Кои бяха в списъка на допуснатите?
— За Ролинг Стоун?
— Да.
— Пълномощникът на Кънтроул, Кънтроул, секретарката му, секция Банково дело, мис Брийм от Специалната регистратура и Сателит 4. Мисля, че това са всички. И Специални пратки, предполагам, но за тях не съм сигурен.
— Сателит 4? С какво се занимават те?
— Страните зад желязната завеса, без Съветския съюз и Китай. Зоната.
— Имаш предвид ГДР?
— Имам предвид Зоната.
— Не е ли необичайно цяла секция да е означена в списъка за достъп?
— Да, вероятно. Не зная — никога преди това не съм се занимавал с документация с ограничен достъп. Освен в Берлин естествено, но там всичко беше по-различно.
— Кой работеше в Сателит 4 по това време?
— О, Боже, Гилъм, Хавърлейк, Де Джонг. Де Джонг тъкмо се беше върнал от Берлин.
— На всичките ли беше позволено да работят с тази папка?
— Не знам, Фидлер — сопна се Лиймас раздразнено. — И ако бях на твое място…
— Тогава не е ли странно, че в списъка за достъп е отбелязана цяла секция, а всички останали в него са отделни личности?
— Казвам ти, не знам — откъде мога да знам? Аз бях само един чиновник там.
— Кой разнасяше папката от едно място на друго?
— Предполагам, че секретарки — не си спомням. По дяволите, има месеци оттогава…
— Тогава защо в списъка не фигурират такива. Само секретарката на Кънтроул.
За момент настъпи мълчание.
— Не, прав си, сега си спомням — рече Лиймас с нотка на изненада в гласа. — Предавахме я на ръка.
— Кой друг от Банково дело се занимаваше с тази папка?
— Никой. Беше моя грижа още от момента, в който постъпих в секцията. Преди една от жените бе вършила това, но когато дойдох, ми прехвърли задълженията и тях ги снеха от списъка.
— В такъв случай ти единствен си носил лично папката от човек на човек?
— Да… да. Предполагам, че е така.
— На кого я предаде?
— Аз… не мога да си спомня.
— Мисли! — Фидлер не бе повишил тон, но в гласа му изведнъж прозвуча настойчивост, която изненада Лиймас.
— Мисля, че на пълномощника на Кънтроул, за да покажем какви мерки сме взели или препоръчваме.
— А кой я донесе?
— Какво искаш да кажеш? — Лиймас като че ли бе изваден от равновесие.
— Кой ти донесе папката? Трябва да ти я донесъл някой, който фигурира в списъка.
С несъзнателен нервен жест Лиймас докосна с пръсти страната си.
— Да, някой трябва да я е донесъл. Виж какво, Фидлер, трудно е, по това време пиех здравата — тонът му беше странно помирителен. — Не разбираш колко е трудно да…
— Питам те пак. Мисли. Кой ти донесе папката? Лиймас седна до масата и поклати глава.
— Не мога да си спомня. Може да се сетя по-късно. В момента просто не мога да си спомня, наистина. Няма смисъл да се мъча.
— Не е било момичето на Кънтроул, нали? Винаги си предавал папката обратно на пълномощника на Кънтроул. Ти ми каза това. Така че всички в списъка вероятно са я видели преди Кънтроул.
— Да, предполагам, че е така.
— И Специална регистратура, мис Брийм.
— Тя просто беше жената, която завеждаше трезора за архива с ограничен достъп. Там стоеше папката, когато никой не я използваше.
— Тогава — рече Фидлер с меден глас — най-вероятно са я донесли от Сателит 4, нали така?
— Да, сигурно са те — рече Лиймас безпомощно, сякаш не бе в състояние да следва блестящите умозаключения на Фидлер.
— На кой етаж работеха Сателит 4?
— На втория.
— А Банково дело?
— На четвъртия. До Специалната регистратура.
— Спомняш ли си кой я донесе горе? Помниш ли например някога да си слизал долу, за да вземеш папката от тях?
Лиймас отчаяно поклати глава. После изведнъж се обърна към Фидлер и извика:
— Да, да, спомних си! Разбира се! Взех я от Питър! — Лиймас сякаш се бе разбудил от дълбок сън, лицето му беше зачервено, възбудено. — Това е: веднъж взех папката от Питър в неговата стая. Побъбрихме си за Норвегия. Нали разбираш, заедно работихме там.
— Питър Гилъм?
— Да, Питър — бях забравил за него. Беше се върнал от Анкара няколко месеца преди това. Той беше в списъка! Разбира се, че беше! Това е. Пишеше: Сателит 4 и П.Г. в скоби, инициалите на Питър. Преди това някой друг бе вършил това и Специална регистратура беше залепила бяло листче върху старото име и бе поставила инициалите му.
— Каква територия покриваше Гилъм?
— Зоната. Източна Германия. Икономическа дейност, водеше малка секция, съвсем затънтена работа. Той беше. Веднъж пък ми донесе папката горе, сега си спомням. Но той нямаше мрежа от агенти. Не знам точно как бе попаднал там — Питър и неколцина други провеждаха изследвания върху недостига на хранителни продукти. Всъщност само теоретична оценка.