В много редки случаи, както сега, лягайки си, той си позволяваше опасния лукс да признае пред себе си голямата лъжа, в която живее.
Невероятно, но Кънтроул се бе оказал абсолютно прав. Като сомнамбул, воден за ръката, Фидлер влизаше в мрежата, която Кънтроул бе оплел за него: сякаш двамата се бяха споразумели върху един и същ план, а Лиймас бе изпратен, за да го изпълни.
Може битова беше отговорът. Може би Фидлер бе специалният интерес, за чието съхранение Кънтроул така отчаяно се бореше. Лиймас не се задълбочи в това предположение. Не искаше да знае. За подобни неща той изобщо не беше любопитен. Наясно бе, че от изводите му едва ли ще излезе нещо добро. И все пак се молеше на Господ да е прав. В такъв случай имаше вероятност, малка вероятност да се върне у дома.
14.
Писмо до един клиент
Лиймас беше още в леглото, когато на следващата сутрин Фидлер дойде и му донесе да подпише писмата. Едното бе върху тънката синя хартия на хотел „Зайлер“ в Алпенблик, езеро Спиз, Швейцария, а другото — на бланки на хотел „Палас“, Гщаад.
Лиймас прочете първото писмо:
До Управителя
На Ройъл Скандинавиьн Банк Лтд,
Копенхаген
ДРАГИ ГОСПОДИНЕ,
От няколко седмици съм на път и не съм получавал поща от Англия. Съответно не съм получил и отговор на писмото си от 3 — ти март, с което Ви молех да ми изпратите извлечение за текущото състояние на депозитната сметка, подписана от мен заедно с г-н Карлсдорф. За да се избегне по-нататъшно забавяне, ще бъдете ли така добър да ми изпратите дубликат от извлечението на следния адрес, където ще пребивавам от 21 — ви април в продължение на две седмици.
Чрез мадам И. дьо Сангло:
13, Авеню де Коломб, Париж, Франция.
Извинявам се, че създадох това усложнение
— Каква е тази история с писмото от 3 — ти март? — попита Лиймас. — Не съм писал никакво писмо.
— Така е. И доколкото знам, никой не им е писал. Това ще притесни хората от банката. Ако има някакво несъответствие между писмото, което изпращаме сега, и тези, получени от Кънтроул, те ще помислят, че липсващата информация е в изгубената поща от 3 — ти март.
Второто писмо бе копие на първото; различни бяха само имената. Адресът в Париж бе същият. Лиймас взе чист лист и химикалка и със замах написа Робърт Ланг пет-шест пъти, после сложи подписа си на първия лист. Поупражни се с втория подпис, обръщайки назад наклона на писалката, докато резултатът го задоволи и накрая написа: „Стивън Бенет“ под второто писмо.
— Възхитително — отбеляза Фидлер, — наистина възхитително.
— А сега какво?
— Утре писмата ще бъдат пуснати в Швейцария, в Ингерлакен и Гщаад. Нашите хора в Париж ще ми телеграфират отговорите веднага щом пристигнат. До една седмица трябва да имаме резултат.
— А дотогава?
— Ще бъдем непрекъснато заедно. Знам, че ти е неприятно и се извинявам. Мислех си, че можем да се разхождаме, да пообиколим с кола хълмовете, да убиваме времето. Искам да се отпуснеш и да разказваш за Лондон, за Кембридж Съркъс, за работата в отдела. Кажи ми клюките, разправи ми за заплатите, отпуските, стаите, документите и хората. За карфиците и кламерите. Искам да знам всички най-незначителни подробности. Всъщност… тонът му се промени рязко.
— Да?
— Тук имаме някои допълнителни удобства за тези, които… които прекарват известно време при нас. Нещо за развлечение и така нататък.
— Предлагаш ми жени? — попита Лиймас.
— Да.
— Не, благодаря. За разлика от теб още не съм паднал дотам, че да имам нужда от сводник.
Фидлер прие отговора с безразличие. Той продължи бързо.
— Но в Англия си имаш приятелка, нали — момичето от библиотеката?