— Какво говориш! Полудял ли си? — рече Лиймас и в гласа му се долавяше страх.
— Всичко съответстваше, разбираш ли? Мундт се измъкна от Англия толкова лесно, ти сам призна това. И какво ти каза Гилъм? Че не са искали да го заловят. Защо? Ще ти кажа защо — бил е техен човек. Обърнали са го, уличили са го и това е била цената, която е платил за свободата си — също и парите, които са му дали.
— Казвам ти, побъркал си се! — изсъска Лиймас. — Ще те убие, ако само му мине през ума, че измисляш подобни неща. Това са глупости, Фидлер. Хайде, млъквай и карай към къщи.
— Ето тук грешиш! Ти сам ми даде отговор, Лиймас. Затова се нуждаем един от друг.
— Не е вярно! — изкрещя Лиймас. — Непрекъснато ти повтарям, че това е невъзможно. Циркът не би могъл да ръководи дейността му срещу Зоната без мое знание! Това е просто невъзможно по административни причини. Опитваш се да ме убедиш, че Кънтроул лично е ръководел заместникначалника на Отдела без знанието на берлинската служба. Ти си луд, Фидлер, просто съвсем си се смахнал, по дяволите! — Изведнъж той се изсмя тихо. — Може би искаш мястото му, бедни нещастнико. Знаеш ли, не е нещо необичайно. Но…
Известно време никой не проговори.
— Тези пари — рече Фидлер — в Копенхаген. Банката отговори на писмото ти. Директорът се безпокои много да не би да е станала грешка. Парите са били изтеглени от съдружника по сметка точно една седмица, след като си ги внесъл. Датата съвпада с двудневното посещение на Мундт в Дания през февруари. Той отиде там под фалшиво име, за да се срещне с един наш американски агент, който участваше в световната конференция на учените. — Фидлер се поколеба и добави: — Предполагам, че трябва да пишеш на банката, за да ги увериш, че всичко е наред.
15.
Покана за танц
Лиз гледаше писмото от Партийния център и се чудеше за какво става дума. Стори й се малко странно. Наистина беше доволна, но защо първо не я бяха попитали. Районният комитет ли бе предложил името й, или пък изборът бе от Центъра? Но там никой не я познаваше, поне доколкото й беше известно. Разбира се, познаваше разни оратори, а на районното събрание се беше ръкувала с партийния организатор. Може би мъжът от Културни връзки се бе сетил за нея — онзи русият, доста женствен мъж, който толкова й се слагаше. Аш, така се казваше. Беше проявил интерес към нея и може би той е предложил името й, или пък се е сетил за нея, когато е дошла стипендията. Странна личност — заведе я на кафе в „Черно и бяло“ след събранието и я заразпитва за интимните й връзки. Никакви любовни намерения, нищо такова — честно казано, стори й се по-скоро хомосексуалист, — но й зададе един куп въпроси за личния й живот. От колко време членува в Партията, мъчно ли й е за дома, след като живее далеч от родителите си. Поддържа ли връзка с много мъже, или си, има някой, на който е вярна. Не й се беше понравил особено, но приказките му бяха интересни — държавата на работническата гласа в Германската демократична република, идеалът на поета работник и разни такива. Наистина знаеше всичко за Източна Европа, сигурно е пътувал много. Предположи, че е учител — имаше нещо поучително и шлифовано в маниерите му. После събираха пожертвувания за борческия фонд и Аш даде цяла лира, направо й взе ума. Да, беше сигурна вече, че Аш се е сетил за нея. Той е казал на някой от Районния комитет в Лондон, а той от своя страна — на Центъра или нещо такова. Дори да беше така, изглеждаше странен този начин да се уреждат нещата, макар че Партията винаги действаше тайно — вероятно това се дължи на революционния й характер. Тази тайнственост не допадаше много на Лиз, сякаш имаше нещо нечестно тук. Но сигурно е необходимо и господ е свидетел, мнозина изпитваха удоволствие от това.