— Дай ми нещо за пиене — рече Лиймас.
— Уиски?
— Вода.
Мундт напълни една кана от мивката в ъгъла и я сложи с чаша на масата до него.
— Донесете му да яде — нареди той и един пазач излезе от стаята. Върна се с купичка супа и малко нарязан салам. Лиймас ядеше и пиеше, а те го гледаха.
— Къде е Фидлер? — попита Лиймас накрая.
— Арестуван е — рязко отвърна Мундт.
— Защо?
— За конспирация. Подривна дейност срещу сигурността на държавата.
Лиймас бавно кимна с глава.
— Значи ти спечели — каза той. — Кога го арестува?
— Снощи.
Лиймас изчака малко, като се стараеше да съсредоточи вниманието си отново върху Мундт.
— А аз? — попита той.
— Ти ще свидетелстваш. Разбира се, после и теб ще съдим.
— Така значи, аз съм само пионка в скалъпената от Лондон история, чиято цел е да предпази Мундт, нали?
Мундт кимна, запали цигара и я подаде на един пазач за Лиймас.
— Точно така — рече той. — Пазачът приближи и с жест, който издаваше едновременно неохота и загриженост, я сложи между устните му.
— Доста сложна операция — отбеляза Лиймас и добави глуповато. — Умни копелета са тия китайци.
Мундт не продума. По време на разпита Лиймас лека-полека свикна с дългите му паузи. За негова изненада Мундт имаше доста приятен глас, но говореше малко. Може би това беше част от невероятната му самоувереност — това, че не се обаждаше, освен ако прецени, че е наложително, че предпочиташе да разкъсва разговора с продължителни паузи, вместо да го запълва с безсмислени фрази. Тук той се различаваше много от професионалистите, които при разпит печелеха от инициативността си, от това, че създават определена атмосфера и се възползват от психологическата зависимост на затворника от следователя. Мундт ненавиждаше разните похвати; той беше човек на фактите и действието. Лиймас предпочиташе това.
Външността на Мундт съответствуваше изцяло на характера му. Имаше вид на атлет. Русата му коса беше подстригана ниско, без блясък и пригладена. Лицето бе младо, със сурови черти, поразително открито, лишено от чувство за хумор или фантазия. Изглеждаше млад, но не приличаше на младок. По-възрастните не биха могли да се отнасят пренебрежително с него. Имаше добро телосложение. Дрехите му прилягаха, защото бе съразмерен. Лиймас нито за миг не забравяше, че Мундт е убиец. Той притежаваше онази студена и енергична самонадеяност, която идеално подхожда на хората с такива наклонности. Мундт беше много жесток човек.
— Другото обвинение, по което, ако се наложи, ще бъдеш съден, е убийство — тихо добави Мундт.
— Значи пазачът е умрял, така ли? — отвърна Лиймас. Вълна от силна болка премина през главата му.
Мундт кимна:
— Затова — рече той — процесът за шпионаж ще бъде едва ли не теоретичен. Предложението ми е делото срещу Фидлер да се гледа публично. Такава е и волята на Президиума.
— И имаш нужда от моите самопризнания?
— Да.
— С други думи, нямаш доказателства?
— Ще ги имаме. Ще имаме и твоите самопризнания. — В гласа на Мундт нямаше злоба, нямаше поза и театралност. — От друга страна, възможно е в твоя случай да има смекчаващи вината обстоятелства. Бил си шантажиран от британското разузнаване. Обвинили са те в кражба на пари и после са те принуди ти да ми поставиш капан, като са имали реваншистки цели. Съдът ще бъде снизходителен към такава пледоария.
Лиймас сякаш бе хванат натясно:
— Откъде знаеш, че съм бил обвинен в кражба на пари? Мундт не отговори.
— Фидлер постъпи много глупаво — отбеляза той. — Още щом прочетох отчета на нашия приятел Питърс, разбрах защо са те пратили и знаех, че Фидлер ще попадне в клопката. Той толкова ме мрази. — Мундт кимна, сякаш да подчертае верността на твърдението си. — Твоите хора, разбира се, знаеха за това. Много хитра операция. Кой я подготви, кажи ми. Смайли? Той ли стори това?
Лиймас мълчеше.
— Исках да видя отчета за разпита, който Фидлер е провел с теб. Казах му да ми го изпрати, но той се замота и аз се уверих, че съм прав. Вчера го е раздал на членовете на Президиума, а на мен не изпрати копие. Някой в Лондон се е направил на много хитър. Лиймас не продума.