— Кога видя Смайли за последен път? — нехайно подпита Мундт.
Лиймас се поколеба, беше неуверен. Главата го болеше ужасно.
— Кога го видя за последен път? — повтори Мундт.
— Не си спомням — рече Лиймас накрая. — Вече не е в Службата. Само се отбива от време на време.
— Те са близки приятели с Питър Гилъм, нали?
— Мисля, че да.
— Според теб Гилъм е изучавал икономическата ситуация в ГДР. Някаква странна малка секция във вашата Служба. Не беше съвсем сигурен с какво се занимава?
— Да. — Звук и зрение започнаха да се смесват в главата му, която пулсираше от подлудяващата болка. Очите му пареха и го боляха. Повръщаше му се.
— Е, кога за последен път видя Смайли?
— Не помня. Не помня. Мундт поклати глава.
— Ти имаш чудесна памет за всичко, което би могло да ме уличи. Всеки може да си спомни кога за последен път е видял някого. Например виждал ли си го, след като се върна от Берлин?
— Да, мисля, че да. Срещнах го случайно… веднъж в Цирка, в Лондон. — Лиймас бе затворил очи, изби го пот — Не мога да продължавам, Мундт… няма да издържа дълго, Мундт… зле ми е — рече той.
— След като Аш те спря на улицата, след като влезе в капана, който му приготвихте, обядвахте заедно, нали?
— Да… заедно… обядвахме.
— Обядът е свършил към четири часа. След това къде отиде.
— Мисля, че отидох в Сити. Не мога със сигурност да си спомня… Господи, Мундт — рече той, подпрял главата си с ръка. — Не мога повече… проклетата ми глава…
— И къде отиде след това? Защо се отърва от хората които бях пуснал подире ти, защо толкова държеше да ги заблудиш?
Лиймас мълчеше, дишаше остро и на пресекулки, обгърнал глава с ръце.
— Само на този въпрос ми отговори и си свободен. Ще ти дадат легло. Можеш да спиш, ако искаш. Иначе ще трябва да се върнеш в килията, нали разбираш? Пак ще те вържат и ще се храниш от пода като животно, разбираш ли? Кажи ми къде отиде?
Нечовешката пулсираща болка в мозъка му изведнъж се засили, стаята се завъртя. Край себе си чуваше гласове и шум от стъпки. Призрачни фигури минаваха и заминаваха, лишени от звук и тегловност. Някой се развика, но не на него. Вратата се отвори, сигурен беше, че някой отвори вратата. Стаята се напълни с хора и сега всички крещяха, после започнаха да излизат. Някой се махнаха, чу ги как си отиват с маршова стъпка и удрянето на стъпалата бе като туптенето в главата му. Ехото заглъхна и настъпи тишина.
После го докосна сякаш самото милосърдие — сложиха на челото му студено парче плат и дружелюбни ръце го отнесоха.
Събуди се върху болнично легло, а при краката му бе застанал Фидлер, пушещ цигара.
18.
Фидлер
Лиймас се огледа. Легло с чаршафи. Самостоятелна болнична стая без решетки на прозорците, само пердета и матово стъкло. Бледозелени стени, тъмнозелен линолеум. И Фидлер, който пушеше и го наблюдаваше.
Една сестра му донесе храна: яйце, малко бульон и плод. Чувстваше се ужасно, но сигурно беше по-разумно да ги изяде. Това и стори, а Фидлер го гледаше.
— Как си? — попита той.
— Отвратително — отговори Лиймас.
— Все пак си по-добре?
— Сигурно. — Лиймас се поколеба. — Онези копелета ме пребиха.
— Убил си единия пазач, нали знаеш?
— Така и предполагах… какво са очаквали, след като провеждат толкова глупава операция? Защо не ни арестуваха веднага? Защо изключиха осветлението? Не съм виждал по-сложна организация.
— Боя се, че германците имат склонност към сложни организации. В чужбина това се приема за ефективност.
Отново настъпи пауза.
— С теб какво се случи? — попита Лиймас.
— О, мен също ме пообработиха за разпит.
— Хората на Мундт?
— Хората на Мундт и самият Мундт. Странно усещане беше.
— Меко казано.
— Не, не, не физически. Физическата обработка беше истински кошмар, но, разбираш ли, Мундт много искаше да ме пребие. Не само заради признанието.
— Защото измисли тази история за…
— Защото съм евреин.
— О, Господи — тихо промълви Лиймас.
— Затова ме обработиха по-специално. Той ми шепнеше през цялото време. Беше много странно.
— Какво ти каза?
Фидлер не отговори. Накрая рече едва чуто:
— Всичко свърши.
— Защо? Какво се е случило?
— Денят, в който ни арестуваха, бях поискал от Президиума официална заповед за арестуването на Мундт като враг на народа.
— Ти си луд — казах ти, съвсем си се побъркал, Фидлер! Той никога…
— Имаше и други улики срещу него освен твоите показания. Улики, които съм събирал през последните три години, парче по парче. Думите ти просто ми дадоха необходимото потвърждение. Още щом осъзнах това, подготвих доклад и го изпратих до всички членове на Президиума, с изключение на Мундт. Те го получиха същия ден, в който поисках да издадат заповед за задържане.