— Преди всичко трябва да знаете, ако още не сте разбрали — започна Фидлер, — че в деня, в който Президиумът е получил моя доклад върху дейността на другаря Мундт, аз бях арестуван заедно с политическия емигрант Лиймас. И двамата ни хвърлиха в затвора, и двамата ни… поканиха по насилствен начин да признаем, че всички тези ужасни обвинения са просто фашистки заговор срещу един верен наш другар.
От доклада, който ви представих, виждате как стана така, че проявихме интерес към Лиймас: ние сами го потърсихме, принудихме го да избяга и накрая го доведохме в демократична Германия. Не би могло да има по-добро доказателство за безпристрастността на Лиймас от това, че той все още отказва, по причини, които по-късно ще ви разясня, да повярва, че Мундт е бил британски агент. Затова е абсурдно да се твърди, че той е подставено лице: инициативата беше наша, а откъслечните, но същевременно много важни сведения на Лиймас ни дават само последно доказателство в дългия списък от улики, събирани през последните три години.
Пред себе си имате писмено изложение по случая. От мен се иска само да разтълкувам фактите, с които вече сте запознати. Обвинението против другаря Мундт е, че той е агент на империалистическите сили. Бих могъл, да отправя и други обвинения — че е доставял информация на британските тайни служби, че е превърнал Отдела в несъзнателно оръжие на една буржоазна държава, че преднамерено е прикривал реваншистки антипартийни групировки и е приемал суми в чужда валута като възнаграждение. Всички тези обвинения произхождат от първото — че Ханс-Дитер Мундт е агент на империалистическите сили. Присъдата за такова престъпление е смърт. В нашето наказателно право няма по-сериозно престъпление от това, което излага държавата на опасност и срещу което органите на Партията да са по-бдителни. — Фидлер остави документите на масата.
— Другарят Мундт е на четиридесет и две години. Той е заместник-началник на Отдела за защита на народа. Неженен. Винаги е бил смятан за човек с изключителни способности, неуморим служител на партийните интереси и техен безмилостен защитник.
Нека да ви запозная с някои подробности от кариерата му. Привлечен е на работа в Отдела на двадесет и осем годишна възраст и е минал през обичайния инструктаж. След пробния период е бил натоварен със специални задачи в скандинавските страни — по-специално в Норвегия, Швеция и Финландия, — където успешно създава шпионска мрежа за борба срещу фашистките агитатори във вражеския лагер. Добре се е справил със задачата си и нямаме причини да предполагаме, че не е изпълнявал съвестно задълженията си като служител на Отдела. Но, другари, не бива да забравяте тази първа връзка със скандинавските страни. Мрежите, създадени от другаря Мундт, веднага след войната му осигуряват претекст след много години да пътува до Финландия и Норвегия, където задълженията му се превръщат в прикритие, осигуряващо му възможността да изтегли хиляди долари от чуждестранните банки като възнаграждение за предателската му дейност. Няма съмнение: другарят Мундт не е бил неволна жертва на тези, които се опитват да отрекат историята. Мотивите му са били на първо място страх, а после слабохарактерност и алчност. Мечтата му е била да натрупа огромно богатство. По ирония на съдбата точно тази сложна система, с помощта на която е задоволявал ненаситната си страст към парите, доведе до днешния процес, образуван от силите на справедливостта.
Фидлер спря и огледа стаята. Изведнъж очите му пламнаха. Лиймас го наблюдаваше с възхищение.
— Нека това бъде за урок — извика Фидлер — на всички врагове на държавата ни, чиито престъпления са толкова ужасни, че се зараждат само в тайна доба под прикритието на нощта! — Прилежен шепот се разнесе от малката групичка зрители в дъното на стаята. — Те няма да избегнат наказанието на бдителния народ, чиято кръв искат да продадат! — Фидлер говореше така, сякаш се обръща към огромна аудитория, а не към шепата служители и пазачи, събрани в тясната, боядисана в бяло стая.
В този момент Лиймас разбра, че Фидлер не искаше да рискува — поведението на Трибунала, на ищеца и свидетелите трябваше да бъде политически безукорно. Фидлер знаеше, че в подобни случаи несъмнено има голяма опасност от контраобвинение и се презастраховаше: полемиката щеше да се отрази в протокола и голям смелчага ще е този, който се заеме да я опровергае.
Фидлер отвори папката пред себе си.
— В края на 1956 — а Мундт бе изпратен в Лондон като служител в Представителството на източногерманските стоманолеярни заводи. Имаше и специална допълнителна мисия — да вземе мерки срещу подривната дейност на емигрантските групи. По време на работа той се излагаше на големи опасности — в това никой не се съмнява — и постигна ценни резултати.