Вниманието на Лиймас отново се насочи към трите фигури в средата на масата. Отляво на председателката — тъмнокос младолик мъж. Очите му сякаш бяха полузатворени. Имаше права буйна коса и сивкаво, измъчено аскетично лице. Ръцете му бяха тънки и дълги и нервно си играеха с крайчето на купчината листове, поставени пред него. Без да знае защо, Лиймас предположи, че това е човекът на Мундт. От другата страна на масата седеше малко по-възрастен мъж, леко плешив, с открито приятно лице. На Лиймас му изглеждаше малко глуповат. Реши, че ако съдбата на Мундт виси на косъм, младият ще го защити, а жената ще го осъди. Смяташе също, че другият мъж ще се притесни от различието в мненията и ще подкрепи председателката.
Фидлер заговори отново:
— Вербуването е станало някъде към края на службата му в Лондон. Вече споменах, че той поемаше големи рискове и по този начин попада под ударите на тайната полиция, която издава заповед за арестуването му. Мундт, който нямаше дипломатически имунитет (Великобритания като членка на НАТО не признава нашия суверенитет), започва да се крие. Пристанищата и аерогарите били под наблюдение. Снимката и описанието му са разпространени из цялата страна. И все пак, след като се крие два дни, другарят Мундт взима такси до аерогарата в Лондон и отлита за Берлин. Блестящо — бихте казали и наистина е така. При положение че е алармирана цялата британска полиция, всички пътища, железопътни гари, морски и въздушни линии са под непрекъснато наблюдение, другарят Мундт взима самолет от лондонското летище. Блестящо наистина. Или може би ще ви дойде наум, другари, като използвате и шестото си чувство, че е малко прекалено блестящо, прекалено лесно, че без съдействието на британските власти това никога не би могло да се случи! — От задната част на стаята, този път по-спонтанно, отново се разнесе шепот. Ето истината: англичаните залавят Мундт. В един кратък, но паметен разговор те са му предложили класическите възможности. Какво да избере — да прекара години в империалистическия затвор, да сложи край на тази блестяща кариера или да се завърне най-неочаквано и драматично в родината и да разгърне многообещаващите си възможности? Англичаните, разбира се, поставят условие за завръщането му — да ги снабдява с информация, а те ще го възнаграждават с големи суми. И така с морковче за примамка и с пръчка, скрита зад гърба, Мундт е завербуван.
Оттук нататък англичаните имат интерес да го лансират в службата. Още не можем да докажем, че ликвидирането на някои дребни западни разузнавачи се дължи на господарите империалисти, които са предали собствените си сътрудници — тези, които са могли да пожертвуват, — за да повишат престижа на Мундт. Не можем да го докажем, но това е догадка, която доказателствата позволяват.
От шестдесета година насам — годината, в която другарят Мундт стана началник на секция Контрашпионаж в Отдела — от всички краища на света до нас стигнаха сведения, че в редовете ни на най-висок ранг има внедрен шпионин. Всички знаете, че Карл Римек беше шпионин. Смятахме, че като го премахнем, ще унищожим злото. Но слуховете упорствуваха.
В края на 1959 г. бивш наш сътрудник се свърза в Ливан с един англичанин, за когото се знае, че е посредник на тяхната разузнавателна служба. Той му предлага — разбрахме малко след това — пълно описание на двете секции на Отдела, в които е работил. Предложението му, след като го предали в Лондон, е отхвърлено. Много странно. Това може да означава единствено, че англичаните вече притежават тези сведения и че те са съвсем пресни.
Някъде от средата на 60 — те години започнахме да губим сътрудниците си в чужбина със застрашителна скорост. Често те биваха арестувани само седмици след пристигането им. Понякога, макар и не много често, враговете се опитваха да обърнат собствените си агенти срещу нас. Като че ли това не ги интересуваше особено И после — беше в началото на 1961, ако не ме лъже паметта — късметът ни заработи. Получихме по начини, които няма да описвам сега, обобщение на цялата информация за Отдела, с която разполага британското разузнаване. Тя беше пълна, точна и изумително нова. Показах я на Мундт, разбира се — той ми беше началник. Каза ми, че съвсем не е изненадан, но правел някои разследвания и за да не им навредя, не бивало да предприемам нищо. Признавам, в този момент ми хрумна мисълта, колкото неясна и фантастична да изглеждаше тя, че самият Мундт е предавал сведенията. Имаше и други признаци…