Надали е нужно да ви казвам, че последният, ама най-последният човек, когото можеш да заподозреш в шпионаж, е началникът на секция Контрашпионаж. Идеята е толкова ужасяваща, толкова мелодраматична, че малцина биха я допуснали до съзнанието си, камо ли да я изразят на глас! Признавам, че аз самият се чувствувам гузен заради огромната неохота, с която достигнах до това на пръв поглед фантастично заключение. Сгреших.
Но, другари, последното доказателство е в ръцете ни. Предлагам да повикаме свидетеля веднага — той се обърна и погледна към задните редове. — Доведете Лиймас.
Пазачите от двете му страни се изправиха и Лиймас се промъкна до криволичещата пътека в средата на залата, широка не повече от седемдесетина сантиметра. Един пазач му направи знак, че трябва да застане с лице към масата. Фидлер беше само на около два метра от него. Първа започна председателката:
— Свидетеля, как се казвате? — попита тя.
— Алек Лиймас.
— На колко сте години?
— Петдесет.
— Женен ли сте?
— Не.
— Но сте били?
— Не съм женен в момента.
— Професия?
— Помощник-библиотекар. Фидлер го прекъсна ядосано:
— Но преди работеше в британската разузнавателна служба, нали? — тросна се той.
— Така е. Допреди една година.
— Трибуналът е прочел докладите от твоя разпит — продължи Фидлер. — Искам да им кажеш пак за разговора си с Питър Гилъм през май миналата година.
— Имаш предвид, когато говорихме за Мундт?
— Да.
— Казах ти. Беше в Цирка, Службата в Лондон, Главното управление, което се намира на Кеймбридж Съркъс. Срещнах Питър в коридора. Знаех, че работи по случая Фенън и го попитах какво е станало с Джордж Смайли. После заговорихме за смъртта на Дитер Фрей и за Мундт, който беше забъркан в тази история. Питър каза, че според него Мастън — тогава Мастън на практика ръководеше случая — в действителност не искал Мундт да бъде заловен.
— Ти как изтълкува това? — попита Фидлер.
— Знаех, че Мастън нещо е объркал конците със случая Фенън. Затова не иска Мундт да се появи в Оулд Бейли и да изкара на повърхността цялата мръсотия.
— Ако бяха заловили Мундт, щеше ли да има законно обвинение? — намеси се председателката.
— Зависи от това, кой ще го залови. Ако го беше хванала полицията, щяха да докладват за него в Хоум Офис. След това за нищо на света не биха могли да предотвратят съдебния процес.
— А ако го бе заловила твоята служба? — запита Фидлер.
— О, това е друга работа. Предполагам, че или щяха да го подложат на разпит и да се опитат да го заменят с някой наш човек в затвора там, или пък щяха да му дадат билета.
— Какво означава това?
— Да се отърват от него.
— Да го ликвидират? — сега Фидлер задаваше всички въпроси, а членовете на Трибунала съвестно си водеха бележки в палките.
— Не знам какво правят. Никога не съм бил замесен в тия неща.
— Нямаше ли да се опитат да го вербуват за техен агент?
— Да, но не успяха.
— Откъде знаеш?
— О, Господи! Колко пъти ще ти повтарям. Аз да не съм някой проклет дресиран тюлен. Бях шеф на берлинската команда в продължение на четири години. Ако Мундт е бил от нашите, щях да знам. Нямаше начин да не знам.
— Добре.
Фидлер изглеждаше доволен от отговора и вероятно беше сигурен, че останалите от Трибунала не са. Той насочи вниманието си кьм операция „Ролинг Стоун“, накара Лиймас да разкаже още веднъж за специалните и сложни разпоредби за безопасност, прилагани при разнасянето на архива, за писмата до банките в Стокхолм и Хелзинки и за единствения отговор, който Лиймас бе получил.
Фидлер се обърна към Трибунала и обясни:
— От Хелзинки не получихме писмо. Не зная защо. Но нека да обобщя. Лиймас е внесъл пари в Стокхолм на петнадесети юни. Един от документите пред вас е копие от писмото на Ройъл Скандинейвиън Банк, адресирано до Робърт Ланг. Робърт Ланг е името, което Лиймас е използвал, за да открие депозитната сметка в Копенхаген. От него (дванадесетото поред във вашите папки) ще разберете, че цялата сума — десет хиляди долара — е била изтеглена от собственика на сметката след една седмица. Надявам се — продължи Фидлер, като посочи с глава неподвижната фигура на Мундт, седнал на първия ред, — че обвиняемият не отрича посещението си в Копенхаген на двадесет и първи юни, чиято цел официално е била свързана със секретната работа на Отдела.
Той спря и след малко пак продължи:
— Лиймас е бил в Хелзинки — втория път, когато е внасял пари — някъде около двадесет и четвърти септември. — Той повиши глас, обърна се и погледна право в Мундт. — На трети октомври другарят Мундт направи тайнствено пътешествие до Финландия — официално пак по служба от Отдела.