Настъпи тишина. Фидлер се обърна бавно и отново отправи въпрос към Трибунала. Попита с приглушен и същевременно заплашителен глас:
— Оплаквате се, че доказателствата са косвени? Да ви припомня още нещо. — Той се обърна към Лиймас. — По време на работата си в Берлин ти беше във връзка с Карл Римек, бившия секретар на Президиума на Единната социалистическа партия. Какъв характер имаха вашите отношения?
— Беше мой агент до момента, в който хората на Мундт го застреляха.
— Точно така. Беше убит от хората на Мундт. Един от неколцината шпиони, които бяха ликвидирани набързо от другаря Мундт, без да могат да бъдат разпитани. Но преди хората на Мундт да го застрелят, той беше агент на британските тайни служби?
Лиймас кимна.
— Би ли описал срещата между Римек и мъжа на име Кънтроул?
— Кънтроул дойде в Берлин от Лондон, за да се срещне с Карл. Мисля, че Карл беше един от най-продуктивните ни агенти и Кънтроул искаше да го види.
Фидлер го прекъсна:
— Беше и един от най-доверените, нали?
— О, да! В Лондон обичаха Карл, той беше безпогрешен. Когато Кънтроул дойде, уредих така, че Карл да дойде в моя апартамент и тримата вечеряхме заедно. Всъщност не ми беше много приятно Карл да идва там, но не можех да кажа това на Кънтроул. Трудно е да се обясни, но понякога имат разни прищевки в Лондон, толкова са изолирани от действителността, че много ме беше страх да не би да намерят някакво извинение и сами да поемат Карл — способни са на това.
— И така ти уреди тримата да се срещнете — рязко се намеси Фидлер. — Какво се случи после?
— Кънтроул предварително ме беше помолил да направя така, че двамата с Карл да прекарат петнадесетина минути насаме, затова по едно време се престорих, че скочът ми е свършил и излязох. Отбих се у Де Джонг. Изпих няколко чашки там и взех на заем бутилка. После се върнах.
— Как ги намери?
— Какво имаш предвид?
— Кънтроул и Римек още ли разговаряха? И ако е така, за какво?
— Когато се върнах, изобщо не говореха.
— Благодаря. Можеш да седнеш.
Лиймас се върна на мястото си в дъното на стаята. Фидлер се обърна към тримата членове на Трибунала и започна:
— Първо искам да говоря за шпионина Римек, който бе застрелян — Карл Римек. Пред себе си имате списък на цялата информация, която той е предал на Алек Лиймас в Берлин, дотолкова, доколкото си спомня Лиймас. Предателството му е страхотно. Нека да обобщя. Римек е дал на господарите си подробно описание на функциите и персонала на целия Отдел. Бил е в състояние, ако вярваме на Лиймас, да опише работата дори по време на тайните сесии. Като секретар на Президиума той е могъл да им предоставя и протоколите за най-секретната им дейност. Това не го е затруднило. Той лично прибираше докладите от всяко събрание. Но достъпът на Римек до секретната дейност на Отдела е друг въпрос. Кой в края на 1959 г. включи Римек в Комитета за защита на народа, тази толкова важна подкомисия на Президиума, която координира и обсъжда дейността на органите за сигурност? Кой предложи Римек да има привилегията да разполага с архивите на Отдела? Кой го поддържаше във всеки етап от кариерата му от 1959 — а насам (годината, в която Мундт се завърна от Англия, спомняте ли си), кой го избираше за постове, свързани с изключителна отговорност? Ще ви кажа — заяви Фидлер. — Същият този човек, който заемаше най-подходящото място да го прикрива в шпионската му дейност — Ханс-Дитер Мундт. Да си спомним как Римек се свърза със западните разузнавателни служби в Берлин — как откри колата на Де Джонг по време на пикник и сложи в нея филма. Не сте ли изумени от осведомеността на Римек? Как е можел да знае къде ще намери колата, и то точно в този ден? Самият Римек нямаше кола, не би могъл да проследи Де Джонг от дома му в Западен Берлин. Би могъл да знае само по един начин — чрез службата на собствената ни полиция за сигурност, която автоматически е започнала да докладва за появата на Де Джонг веднага щом колата е преминала през пропускателния пункт на междинния сектор. Тези сведения се предаваха на Мундт, а Мундт ги е съобщил на Римек. В това се състои обвинението срещу Мундт, повтарям — Римек беше негов човек, връзка между Мундт и господарите му от империалистическия лагер.
Фидлер поспря, след това добави тихо:
— Мундт — Римек — Лиймас: това са били командните звена, а основно правило в шпионските методи в цял свят е, че всяка брънка от веригата се държи в неведение, доколкото това е възможно, за останалите. Съвсем правилно е Лиймас да твърди, че не знае нищо за предателството на Мундт — това е просто доказателство за ефективните мерки за сигурност, които началниците му в Лондон са взели.