21.
Свидетелят
Президентката се обърна към дребния мъж в черен костюм, който седеше точно срещу Фидлер.
— Другарю Карден, вие представлявате другаря Мундт. Искате ли да разпитате свидетеля Лиймас?
— Да, да, след малко — отвърна той, изправи се и усърдно намести дръжките на очилата със златна рамка зад ушите си. Имаше благ, малко недодялан вид. Косата му беше бяла.
— Становището на другаря Мунд е — започна той, мекият му глас имаше доста приятен тембър, — че Лиймас лъже, че другарят Фидлер преднамерено или поради нещастно стечение на обстоятелствата е бил въвлечен в заговор за подривна дейност срещу Отдела, за да компрометира по този начин органите за сигурност на нашата социалистическа държава. Не оспорвам факта, че Карл Римек е бил британски агент — за това има доказателства. Но оспорвам твърдението, че Мундт му е бил сътрудник или пък, че е приемал пари, за да предаде Партията. Нашето мнение е, че за това обвинение няма обективни доказателства, че другарят Фидлер е главозамаян от мечтите си за власт и е толкова заслепен, че е загубил здравия си разум. Уверени сме, че Лиймас е започнал да играе роля още от момента, в който се е завърнал от Берлин в Лондон, че е симулирал бърз морален упадък и накрая пълна деградация, алкохолизъм и затъване в дългове, че се е нахвърлил върху търговеца на обществено място и престорено е демонстрирал антиамерикански настроения — всичко това само за да привлече вниманието на Отдела. Твърдим, че английското разузнаване съвсем преднамерено е оплело около другаря Мундт мрежа от веществени доказателства — изплащането на суми в чужди банки, така че изтеглянето им да съвпадне с посещението на Мундт в тази или онази страна. Случайно подметнатите от Питър Гилъм сведения, тайната среща между Кънтроул и Римек, на която се е състоял разговор в отсъствието на Лиймас: всичко това е образувало верига от лъжливи показания и другарят Фидлер, на чиито амбиции англичаните съвсем правилно са заложили, ги е приел. По такъв начин той е станал съучастник на чудовищен заговор да се провали — всъщност да се ликвидира, тъй като сега е застрашен животът на Мундт, един от най-преданите защитници на републиката. Нима не е съвсем в стила на англичаните — подстрекателство, подривна дейност и търговия с хора — да замислят тази отчаяна операция? Какво друго им остава, след като издигнахме стената в Берлин и вече контролираме притока на западни шпиони? Жертва сме на техния заговор. В най-добрия случай другарят Фидлер е отговорен за това, че е допуснал много сериозна грешка, а в най-лошия — че е бил съучастник на империалистическите шпиони в опита им да подкопаят сигурността на работническата ни държава и да пролеят невинна кръв.
Ние също имаме свидетел — той кимна любезно на съда. — Да, и ние имаме свидетел. Защото, смятате ли наистина, че през цялото това време другарят Мундт не е бил наясно с трескавото заговорничене на Фидлер? Наистина ли вярвате в това? Той е усетил още преди месеци, че мозъкът на Фидлер боледува. Другарят Мундт лично даде разрешение да направим връзка с Лиймас в Англия — смятате ли, че би поел този луд риск, ако сам той е бил замесен? И когато докладите от първите разпити на Лиймас стигнаха до Президиума, какво предполагате — че той ги е изхвърлил, без да ги прочете? А след това, когато Лиймас дойде в нашата страна и Фидлер сам се хвана да го разпитва и докладите спряха да пристигат, вярвате ли, че другарят Мундт е бил толкова тъп, че да не се досети какво мъти Фидлер? Когато получихме първите сведения на Питърс от Хага, Мундт трябваше само да погледне датите на посещенията на Лиймас в Копенхаген и Хелзинки, за да разбере, че цялата работа е нагласена — заговор, който е насочен лично срещу него и цели да го дискредитира. Датите действително съвпадаха с пътуванията на Мундт до Дания и Финландия — Лондон ги беше избрал точно по тази причина. И Мундт като Фидлер беше запознат с тези „по-ранни признаци“ — не забравяйте това. Той също търсеше шпионина в отдела…