И така, когато Лиймас дойде в демократична Германия, Мундт в захлас го следеше как подхранва подозренията на Фидлер с намеци и с косвени улики, без да ги преувеличава, нали разбирате, без да акцентира на тях, пуснати тук и там с коварно нехайство. А и почвата вече беше подготвена — мъжът в Ливан и фантастичното бягство, за което спомена Фидлер. И двете сякаш потвърждават съществуването на високопоставени шпиони в Отдела…
Всичко беше чудесно нагласено. Можеше наистина да превърне — и все още може — поражението, което англичаните претърпяха със загубата на Карл Римек, в забележителна победа.
Другарят Мундт обаче взе предпазни мерки, докато англичаните с помощта на Фидлер замисляха убийството му. Той нареди да се проведе много задълбочено разследване в Лондон. Запозна се с всяка незначителна подробност от двойствения живот, който Лиймас водеше в Бейзуотър. Разбирате ли, той търсеше някаква човешка грешка в заговора, организиран с едва ли не нечовешка прецизност. Смяташе, че някъде по време на продължителното си изгнание от обществото Лиймас не може да не престъпи клетвата си да живее в бедност и пиянство, упадък и преди всичко в самота. Ще почувствува нужда от другар, може би от любовница. Ще закопнее за топлина, за човешки отношения, ще поиска да разкрие нещо от душата на другата личност, която живее в него. И, виждате ли, другарят Мундт излезе прав. Лиймас, този квалифициран, опитен оперативен работник, направи една толкова елементарна грешка, толкова човешка, че… — той се усмихна. — Ще изслушаме свидетеля, но малко по-късно. Той е тук, другарят Мундт се постара да осигури присъствието му. Каква възхитителна предвидливост. По-нататък ще призова този свидетел. — Физиономията му изглеждаше някак си дяволита, сякаш искаше да каже, че трябва да му позволят една малка шега. — В това време бих желал, ако е възможно, да задам няколко въпроса на този неохотен обвинител, мистър Алек Лиймас.
— Кажи ми, добре ли си материално?
— Не се прави на глупак, по дяволите — сряза го Лиймас. — Знаеш как ме въвлякоха в това.
— Да наистина — потвърди Карден. — Много майсторски. Тогава да разбирам, че нямаш абсолютно нищо?
— Да, така е.
— Имаш ли приятели, които биха могли да ти услужат с пари или да ти ги дадат безвъзмездно? Да изплатят дълговете ти?
— Ако имах, нямаше да съм тук сега.
— Никакви? Не допускаш, че може да съществува някой благодетел, някой, за когото може би си забравил, който би се заел да ти помогне да стъпиш на крака… би се разплатил с кредиторите ти или нещо такова?
— Не.
— Благодаря. Друг въпрос: познаваш ли Джорж Смайли?
— Разбира се. Той работеше в Цирка.
— Вече е напуснал британското разузнаване?
— Измете се след случая Фенън.
— А, да — случаят, в който бе замесен Мундт. Срещал ли си го оттогава?
— Един-два пъти.
— А виждал ли си го, откакто напусна Цирка? Лиймас се подвоуми.
— Не — каза той.
— Не те ли посети в затвора.
— Не. Никой не е идвал.
— А преди да влезеш в затвора?
— Не.
— След като те пуснаха на свобода — всъщност деня, в който те освободиха, — тогава те вербуваха, нали, един човек, Аш се казва?
— Да.
— Обядвахте заедно в Сохо. След като се разделихте, къде отиде?
— Не си спомням. Сигурно съм отишъл в някоя кръчма — нямам представа.
— Нека да ти помогна. Отишъл си до Флийт Стрийт и си се качил на автобуса. Оттук нататък май си кръстосвал на зигзаг с автобуси, метро и частна кола — до Челси. Спомняш ли си това? Ако искаш, мога да ти покажа доклада, тук е.
— Сигурно е така. Е, и?
— Джордж Смайли живее на Бейзуотър Стрийт, точно зад Кингс Роуд, това искам да ти кажа. Колата, в която си бил, е завила по Бейзуотър Стрийт и нашият човек докладва, че те е оставил пред номер девет. Оказа се, че това е къщата на Смайли.
— Глупости — заяви Лиймас — Сигурно съм отишъл в „Ейт Белс“; тя е любимата ми кръчма.
— С частна кола?
— И това са глупости. Предполагам, че с такси. Имам ли пари, веднага ги харча.
— Но защо цялата тази гонитба дотам?
— И това са измишльотини. Сигурно са търчали след някой друг. Напълно в идиотския им стил.
— Да се върнем на първоначалния ми въпрос. Не ти ли се вярва, че Джордж Смайли би проявил интерес към теб, след като напусна Цирка?
— Господи, не.
— Нито пък към положението ти, след като влезе в затвора, нито, че би харчил пари по близките ти, нито, че е искал да те види след срещата ти с Аш?
— Не. Изобщо нямам представа какво се опитваш да кажеш, Карден, но отговорът е: не. Ако познаваше Смайли, нямаше да питаш. Надали съществуват хора, по-различни от нас двамата.