25.
Стената
— Ако е така — каза тя накрая, — каква е моята роля в тази история? — Гласът й бе съвсем спокоен, почти делови.
— Мога само да се досещам, Лиз, от това, което знам, и от нещата, които Мундт ми каза, преди да тръгнем. Фидлер го подозирал, започнал да го подозира още от момента, в който той се върнал от Англия. Смятал, че Мундт играе двойна игра. Естествено мразел го — съвсем разбираемо, — но освен това бил прав, че Мундт е човек на Лондон. Фидлер имал прекалено голяма власт, за да може Мундт да го елиминира сам. И ето Лондон решил, че ще свърши това вместо него. Представям си ги как планират всичко — такива теоретици са — сякаш ги виждам насядали около огъня в някой от проклетите си снобски клубове. Знаели са, че не им е достатъчно просто да ликвидират Фидлер — може да се е доверил на приятели, да е публикувал обвинения — нужно било да премахнат подозренията. Публична реабилитация, ето какво организирали те за Мундт.
Той завъртя волана и влезе в лявото платно, за да зад мине един камион с ремарке. В този момент камионът пред него неочаквано се изтегли вляво и той трябваше рязко да натисне спирачки по неравния път, за да не бъде принуден да се блъсне о мантинелата.
— Казаха ми да натопя Мундт — обясни той простичко, — казаха ми, че трябва да го убият и аз съм примамката. Щеше да е последната ми задача. Затова се оставих така да изпадна и ударих бакалина — знаеш тази част.
— И затова правеше любов? — тихичко попита тя. Лиймас поклати глава. — Но там е работата, разбираш ли — продължи той, — Мундт е знаел всичко, знаел е плана, наредил е да ме вербуват — той и Фидлер, после го е оставил да се занимава с това, защото е знаел, че накрая сам ще си постави капан. Моето задължение е било да ги накарам да мислят това, което всъщност е истина: че Мундт е английски шпионин. — Той се поколеба. — А теб са те използвали, за да ме дискредитираш. Фидлер е разстрелян, а Мундт е спасен, най-милостиво избавен от фашисткия заговор. Прастарият принцип — да се влюбиш като реакция на това, че си бил отхвърлен.
— Но откъде са могли да знаят за мен? Откъде са могли да знаят, че между нас ще се получи нещо — извика Лиз. — Господи, Алек, биха ли могли дори да предвидят кога хората ще се влюбят?
— Това не е имало значение — нищо не е зависело от това. Избрали са теб, защото си млада и хубава и си член на Партията. Защото са знаели, че ще дойдеш в Германия, ако ти уредят покана. Онзи мъж от Трудовата борса, Пит, той ме изпрати там. Те са знаели, че ще работя в библиотеката. Пит беше в Службата по време на войната и, предполагам, са го подкупили. Просто е трябвало да ни свържат, дори само за един ден, без значение, за да могат после да те потърсят, да ти пратят пари, да му придадат вид на любовна връзка, дори и да не е така, не разбираш ли? Да ни изкарат влюбени може би. Единственото важно нещо е било, че след като са ни събрали, ще могат да ти пратят пари, все едно, че аз съм ги помолил. Всъщност ние много ги улеснихме.
— Да, наистина. — После тя добави: — Чувствай се мръсна, Алек, сякаш са ме водили на бик.
Лиймас не продума.
— Дали твоят отдел е успокоил съвестта си. Ето експлоатират не кой да е, а човек от Партията — продължи Лиз.
Лиймас рече:
— Може би. Всъщност те не преценяват нещата по този начин. Просто им е било по-удобно така да проведат операцията.
— Но можех да си остана в онзи затвор, нали? На Мундт така му се щеше. Не виждаше смисъл да поема риска — може да съм чула прекалено много, да съм се досетила. В крайна сметка Фидлер е невинен, нали. Но пък е евреин — добави тя възбудено, — затова няма толкова голямо значение.
— О, за Бога! — възкликна Лиймас.
— Все пак изглежда странно, че Мундт ме пусна дори като част от уговорката с теб — разсъждаваше тя на глас — Сега аз представлявам риск, нали? Имам предвид, като се върнем в Англия: член на Партията, който знае толкова много… Няма логика да ме пусне да си вървя.
— Предполагам — отвърна Лиймас, — че той ще използва нашето бягство, за да покаже на Президиума, че в Отдела има още Фидлеровци, които трябва да разкрие.
— И още евреи?
— Това ще му даде възможност да затвърди позициите си — сряза я Лиймас.