За голяма изненада на околните Лиймас, изглежда, ня маше нищо против, че е отстранен. Сякаш изведнъж волята му се разпадна. Начинаещите секретарки, които не искаха да повярват, че Разузнавателните служби са населени от обикновени смъртни, с тревога забелязваха как Лиймас безусловно се разкапва. Все по-малко се грижеше за външния си вид, нито пък обръщаше внимание на обкръжението си — обядваше в стола, където обикновено ходеха младоците, и беше съвсем очевидно, че пие. Превърна се в самотник, един от трагичната категория активни мъже, на които преждевременно са отнели правото да се изявяват — плувци, на които е забранено да приближават до водата или пък актьори, изхвърлени от сцената.
Някои твърдяха, че е направил грешка в Берлин и затова мрежата му се е провалила, но никой не знаеше със сигурност. Всички бяха единодушни, че с него са се отнесли необичайно сурово, макар Личен състав да не се славеше с филантропията си. Когато минаваше, тайничко го сочеха с пръст, така както хората сочат някой атлет от миналото, и казваха: Това е Лиймас. Обърка конците в Берлин. Покъртителна гледка, как се е запуснал.
И после един ден той изчезна. Не си взе довиждане с никого, очевидно дори с Кънтроул. Само по себе си това не бе изненадващо. Естеството на работата в Службата не предполагаше тържествени сбогувания и златни часовници за спомен, но дори и така напускането на Лиймас им се стори внезапно. Доколкото можеха да преценят, той изчезна преди законното изтичане на договора му. Елси от счетоводството подхвърли една-две дребни подробности: Лиймас изтегли остатъка от заплатата си в брой, което, ако тя въобще разбирала нещо, означавало, че има неприятности с банката. Щели да му изплатят обезщетението за прекъснат договор в края ва месеца, не знаела колко, но със сигурност не било четирицифрено число, бедничкият Лиймас. Застрахователният му картон бил препратен. В Личен състав имали някакъв негов адрес, изсумтя Елси, но естествено не го казват, от тях не можеш да очакваш друго.
После се разпространи тая история за парите. Според клюката, както обикновено, не знаеше откъде е тръгнала — внезапното напускане на Лиймас бе свързано с някакви нередности в отчетите на секция Банково дело. Липсвала тлъстичка сума (не три, а четирицифрена по думите на госпожата със синята коса, която работеше в телефонната централа). Възстановили я, почти цялата и наложили запор на пенсията му. Някои твърдяха, че не вярват в това — ако Алек е искал да ограби касата, казваха те, сигурно би измислил нещо по-умно, вместо да подправя отчетите на дирекцията. Не че не е способен на това — просто щеше да го изпипа по-добре. Но тези, които малко се интересуваха от криминалните заложби на Лиймас, изтъкваха злоупотребата с алкохол, големите разходи, необходими за поддръжката на отделно домакинство, ужасното несъответствие между заплатата тук и издръжката, отпускана в чужбина, и преди всичко изкушението, на което е изложен човек, който борави с горещи пари и когато е наясно, че дните му в Службата са преброени. Всички бяха единодушни, че ако Алек е бръкнал в касата, работата му е спукана — хората от Преназначаване нямаше да го погледнат, а от Личен състав не можеше да очаква препоръка или пък щяха да я напишат с такъв леден тон, че и най-ентусиазираният работодател би изтръпнал, като я види. Злоупотребата с пари беше грях, който Личен състав никога няма да ти позволи да забравиш — а и те самите не го забравяха. Ако Алек наистина бе ограбил Цирка, той щеше да си носи гнева на Личен състав до гроба — те дори нямаше да платят за покрова му.
Седмица-две след изчезването му някои колеги се чудеха какво е станало с него. Но предишните му приятели вече се бяха научили да стоят настрана. Той се бе превърнал в сприхав досадник, който постоянно хулеше Службата и администрацията й и „момчетата от кавалерията“, както ги наричаше, и които според него я ръководели така, сякаш била полкови клуб. Не пропускаше случая да роптае и срещу американците и техните разузнавателни служби. Сякаш ги мразеше повече от източногерманския Разузнавателен отдел, за който рядко отваряше дума или изобщо не споменаваше. Намекваше, че те са тези, които компрометирали мрежата му. Беше се побъркал на тая тема и опитите да го успокоят бяха напразни. Общуването с него бе неприятно и дори ония, които го познаваха и може би тайно му симпатизираха, го отписаха. Напускането на Лиймас причини само леко вълнение на повърхността. Задухаха нови ветрове, пейзажът се смени и хората скоро го забравиха.