Апартаментът му беше малък и мизерен, боядисан в кафяво, украсен с фотографии на Кловли1.
Гледаше право в сивите гърбове на три каменни склада, чиито прозорци от естетически съображения бяха облепени с Креозот. Над един от тях живееше италианско семейство, което нощем се караше, а сутрин тупаше килими. Лиймас нямаше почти нищо, с което да освежи жилището си. Купи няколко абажура, за да прикрие голите крушки, и два чифта чаршафи, с които замени квадратните парчета зебло, дадени му от хазаина. С всичко останало се примири: пердетата на цветя, неподплатени и непоръбени, износените кафяви килими и тромавите мебели от тъмно дърво, взети сякаш от моряшко общежитие. От разкапания жълтеникав бойлер срещу монета от един шилинг се сдобиваше с топла вода.
Трябваше да си намери работа. Нямаше пари, никакви. Така че вероятно приказките за злоупотреба бяха верни. Предложенията за преназначаване, които получи от Службата, бяха формалини изключително неподходящи. Първо опита в търговията. Една фирма за производство на индустриални лепила прояви интерес към молбата му за поста помощник-директор и кадровик. Без да обръщат внимание на незадоволителната препоръка от Службата, те не изискваха никаква квалификация и му предложиха шестстотин лири годишно. Остана една седмица — време, в което отвратителната воня на разлагаща се рибна мас успя да проникне в дрехите и косата му, а в ноздрите си усещаше мирис на смърт. Колкото и да се миеше, не успя да го премахне, затова накрая се подстрига нула номер и изхвърли два от най-хубавите си костюма. После прекара една седмица, опитвайки се да продава енциклопедии на домакините от предградията, но не беше тип, който те можеха да харесат или разберат. Не искаха Лиймас, камо ли енциклопедиите му. Вечери наред се връщаше в апартамента си изнемощял, с абсурдната мостра под мишница. В края на седмицата телефонира на компанията и съобщи, че не е продал нищо. Без да се изненадат, те му напомниха, че е длъжен да върне мострата, ако прекъсва посредническата — си дейност за тях, и затвориха. Лиймас изхвръкна бесен от телефонната кабина, оставяйки вътре книгата. Влезе в една кръчма и се натряска за двадесет и пет шилинга, което не беше по кесията му. Изхвърлиха го, защото вдигна скандал на някаква жена, която се опита да го примами за клиент. Казаха му да не стъпва вече там, но след седмица всичко бе забравено. Лека-полека го запомниха.
И на други места започнаха да го разпознават — сивата, тромава фигура от жилищния блок. Не отронваше ни една излишна дума, нямаше нито един приятел, ни жена, ни мъж, ни жива твар. Досещаха се, че е изпаднал в беда — най-вероятно бе избягал от жена Си. Никога не знаеше кое колко струва, нито пък запомняше, след като му кажеха. Все потупваше джобовете си, когато търсеше дребни пари, никога не се сещаше да си вземе пазарска кошница и купуваше торбички. На улицата не го обичаха, но изпитваха нещо като съжаление към него. Освен това им се струваше нечистоплътен — не се бръснеше в почивните дни и ходеше все с мърляви ризи. Някаква си мисис Маккеърд от Садбъри Авеню му чистеше в продължение на седмица, но след като не чу една вежлива дума от него, оттегли услугите си. Тя бе важен източник на информация на улицата, където търговците си разменяха всички необходими сведения, в случай че той поиска кредит. Мисис Маккеърд не ги съветваше да не му се доверяват. Лиймас ни веднъж не е получил писмо, каза тя, и те решиха, че положението наистина е сериозно. Нямал никакви картини, само няколко книги. Според нея едната била порнографска, макар че не бе съвсем сигурна, защото била написана на чужд език. По нейно мнение имал съвсем малко средства за съществуване, а и те вече свършвали. Знаеше, че получава социална помощ в четвъртък. Бейзуотър бе предупреден и не беше нужно да му повтарят. От мисис Маккеърд разбраха, че пие като смок. Барманът го потвърди. Барманите и чистачките не са в състояние да осигуряват на клиентите си кредит, но техните сведения се Ценят от тези, които могат да го сторят.
4.
Лиз
Накрая постъпи на работа в библиотеката. От трудовата борса му предлагаха това място всеки четвъртък, когато изтегляше помощта си за безработен, но той винаги отказваше.
— Наистина, не е най-подходящото за теб — каза мистър Пит, но заплатата е сносна, а работата е лека за образован човек.
— Каква е тази библиотека? — попита Лиймас.
— Библиотеката в Бейзуотър за психологически изследвания. Дарение е. Имат хиляди томове на най-различна тематика, получили са огромно количество книги и се нуждаят от още един помагач.