Филип IV погледна дали писарите му са седнали на малката масичка зад него и започна с обичайните светски любезности: представяния и загрижени въпроси за неговия „скъп братовчед Едуард Английски“. Корбет хвърли тайно поглед към Ланкастър, който явно намираше това за прекалено и едва не се задави от гняв, но френският крал, седнал изправен на стола си и загледан някъде над главите на английските пратеници, продължаваше монотонно да говори със сухия си глас. Без да благоволи да спре, за да даде възможност на Ланкастър да му отговори, той набързо описа положението в Гаскония, както го виждаше — че той е сюзерен на провинцията. Едуард може и да е крал на Англия, но като херцог на Гаскония той е васал на френския крал. Гасконските благородници на Едуард нападнали френски земи — с това английският крал нарушил клетвата си на васал и провинцията била конфискувана от сюзерена. При тези думи Ланкастър не можа да сдържи гнева си.
— Твое величество — грубо го прекъсна той, — може да си имал основателни причини да навлезеш в провинцията, но с какво право я задържаш?
— Това е съвсем ясно — с мазен глас се намеси дьо Краон. — Цялото херцогство е пълно с френски войски — той разпери широко ръце, — затова чакаме със затаен дъх вашия отговор.
Английските пратеници вече бяха обсъждали стратегията и тактиката, които да следват, когато се срещнат с французите, и преодолявайки неприязънта си към Корбет, Ланкастър го бе помолил да се намеси, когато намери за нужно. Май точно сега беше моментът.
— Твое величество — обади се той бързо, преди Ланкастър да продължи с острите си забележки, — значи ли това, че нашите две страни са във война? В такъв случай — той разпери ръце, подражавайки на дьо Краон — тази среща приключи и ние молим за разрешение да се оттеглим.
— Мосю Корбет — лицето на френския крал се разля в усмивка, — разбрал си ни погрешно. Дьо Краон просто описваше ситуацията, каквато е, а не каквато би трябвало да бъде.
Англичаните веднага осмислиха фразата „би трябвало“ и последва дълга и протяжна дискусия на тема бъдещите преговори. Корбет седеше и безпристрастно ги наблюдаваше, съзнавайки, че и дьо Краон, и Филип IV също го изучават мълчаливо. Изрази като „отнемане правата на васалите“, „феодално владение“, „феодални права на сюзерена“ летяха като перушина из стаята и от всичко това му беше ясно, че французите възнамеряваха да задържат провинцията в своя власт колкото се може по-дълго. Но и той, и Ланкастър, който му шепнеше на ухото, стигнаха до заключението, че опонентите им не играят просто за да спечелят време, а отнемането на Гаскония е част от далеч по-голяма игра.
Аргументите летяха през масата, докато и двете страни не се съгласиха да продължат дискусията по-късно. Но имаше и други въпроси за обсъждане, а Ланкастър не закъсня да ги подеме с ожесточение.
— Твое величество — отривисто каза той — представителят на английската корона в Париж Симон Фовел е изчезнал.
— Не е изчезнал — язвително се намеси дьо Краон. — За съжаление, мосю Фовел е мъртъв. Бил е убит, вероятно от някоя банда просяци, каквито бродят по улиците.
Думите му предизвикаха негодувание сред английските пратеници.
— Това е нечувано! — ядно изсъска Ланкастър. — Ние бяхме нападнати в покрайнините на Париж, а английски представител е убит в самия град! Нима френският крал е толкова безсилен, че не може да осигури неприкосновеността на чуждите граждани?
— Мосю Ланкастър! — възкликна Филип. — Погледнете фактите — и наши пратеници са нападани в Англия! Съжаляваме за посегателството над вас и моля да приемете най-искрените ми извинения и уверения, че кметът усърдно издирва престъпниците. Но колкото до мосю Фовел — добави той рязко, — явно вашият представител е пренебрегнал препоръките ни. Разхождал се е из града след вечерния час. Разбира се, ние съжаляваме за тези неприятни случки, но те са само две, нали?
Ланкастър усети капана и дипломатично го избегна. Филип се опитваше да ги предизвика да споменат за нападението над „Свети Кристофър“ и смъртта на Никълъс Поър. Корбет знаеше, че ако повдигнат въпрос за тях, ще трябва да споменат тайните им мисии. Но Филип не смяташе да зареже темата така лесно.
— Вашият повелител и мой скъп братовчед — продължи той — преживява тежки моменти. В писмата си до мен намеква за предатели близо край себе си. — Той бавно разпери ръце. — Но какво бих могъл да направя аз?
Всички английски пратеници, включително Корбет, бяха тъй изненадани от подобно обидно изказване, че не намериха думи за отговор, затова Ланкастър се поклони и подкани останалите да се оттеглят.