Едно от псетата се спусна към него, ръмжейки с оголени зъби и му препречи пътя. Корбет понечи да го ритне, но то хукна, когато един от мъжете се изправи и се развика.
Писарят се отправи към него.
— Търся Грифит — каза той. — Лейди Мейв ми каза да потърся помощ от него.
Мъжът, дребен и набит, с олисяваща глава и потъмняла загрубяла кожа, го гледаше мълчаливо и поглаждаше с мускулестата си ръка гъстата черна брада, която стигаше до гърдите му. Отговори на уелски, но Корбет беше сигурен, че разбира английски.
— Лейди Мейв ме изпраща — повтори той. — Каза ми да дам това на Грифит.
Разтвори длан и показа пръстена. Мъжът бързо го грабна.
— Ще го задържа — отвърна той на добър английски. — Аз съм Грифит. Какво желае лейди Мейв?
— Да ме закараш до Бристол.
Грифит изпъшка, сви рамене и се обърна. Отиде при малката група зяпачи и махна с ръка.
— Ела! — извика той. — Тръгваме!
— Сега?
— Защо не?
— Идва отлив — възрази Корбет. — Няма да можем да отплаваме.
Грифит го погледна със сините си, невинни като на дете очи.
— Ако искаш, можем да останем — отвърна той, — но разбрахме, че хората на лорд Морган претърсват околността. Ако желаеш, можем да ги изчакаме, докато дойдат.
Корбет се усмихна и намести дисагите на рамото си.
— Напълно си прав — отвърна той. — Трябва да тръгнем възможно най-бързо.
Грифит кимна и го поведе по пътеката, където ги чакаше Ранулф. Там спря, погледна го и му направи знак да се приближи.
Прекосиха мокрия пясък до мястото, където лежаха рибарските платноходки, привързани за дебели колове, забити в пясъка. Грифит отвърза най-голямата — дълга и с ниски бордове — заредена с бурета вода и две глинени делви. Корбет предположи, че при нормални обстоятелства рибарят и другарите му чакаха вечерния прилив, за да хвърлят мрежите си. Пъшкайки от усилието, те избутаха лодката във водата. Беше тежка работа, докато вълните не я подхванаха, както мъж прегръща любовницата си, а тя сякаш оживя под ласките му — заподскача и се завъртя върху водата, нетърпелива да се откъсне от сушата и да отплава в открито море. Грифит се качи в нея, последван от Корбет и Ранулф. Уелсецът хвана румпела, а на двамата англичани нареди да гребат. Дяволито усмихнат, той ругаеше високо всеки път, когато се напрягаха над греблата.
— Хайде, англичани — подиграваше се той, — гребете, ако ви е мил животът. Трябва да се отдалечим колкото се може повече от сушата, за да изчакаме прилива да се обърне.
Те гребаха, докато слънцето потъна в морето сред червени отблясъци. Едва тогава Грифит им позволи да си починат и известно време те лежаха на пейките, останали без дъх. После той им раздаде вода и парчета сушена риба, за да си възвърнат силите.
След като се освежиха, поклащайки се под настъпващия прилив, Грифит опъна голямото квадратно платно и те задрямаха, докато лодката се носеше из морето под ясното лятно небе. Но Корбет не се интересуваше от нощта, от бриза или тъмносиньото небе, осветено от лятната луна и ясните звезди. Докато Ранулф спеше, той се сгуши в наметката си и едва не заплака от мъка по Мейв. Настроението му не се промени през осемдневното пътуване. Беше толкова потиснат, че дори не хвана морска болест, нито можа да преглътне скромната храна, която Грифит му предлагаше. Веднъж-дваж се опита да заговори рибаря за лейди Мейв, но когато това не доведе до никакви резултати, започна да го разпитва за преговорите на граф Ричмънд и лорд Морган за риболовните права по крайбрежието на Южен Уелс. Грифит не му каза нищо и по този въпрос.
Благоприятните топли ветрове ги закараха за малко повече от седмица в Бристол, където и тримата, явно облекчени, че се намират в английски води, наблюдаваха големите когове с войници и търговци да тръгват и пристигат на голямото пристанище. Акостираха вечерта, сгушвайки се между два големи товарни кораба. Корбет предложи на Грифит злато, уелсецът го взе, без да благодари и след като отнесе дисагите им на кея, се върна в лодката си.
Ранулф беше извън себе си от щастие, че се е измъкнал от Нийт. Корбет усещаше също облекчение, но то не можеше да заглуши болката, че е изоставил лейди Мейв и разочарованието, че опасното им пътешествие имаше толкова незадоволителен резултат. Те взеха багажа си и тръгнаха по оживения кей: покрай дребни и мургави португалски моряци със златни халки на ушите, надменни търговци от Ханзата в тъмни дрехи и скъпи кожени шапки. Имаше фламандци и генуезци, жители на Рейнланд8 и Ено9. Различните им езици и необичайните дрехи напомниха на Корбет за Вавилонската кула. Беше горещо и той се почувства замаян след толкова дни в рибарската лодка, изкарани на застояла вода и сушена риба.
9
Средновековно графство, обхващащо днешна югозападна Белгия и северна Франция. — (Бел.прев.)