Джеймс Фенимор Купър
Шпионинът
УВОД НА АВТОРА
Често се налагало авторът да отговаря на въпроса, дали описанието на главния герой в тази книга се основава на реалността. Той не може да даде по-ясен отговор на своите читатели освен излагането на фактите, свързани с първоначалното и публикуване.
Преди много години авторът се озова в местообиталището на един прославен човек, който в най-тъмните дни на Американската революция1 участвувал в различни събития, налагащи да му се окаже върховно доверие. Разговорът се насочи към влиянието, което големите политически събития имат върху хората и пречистващите последици от любовта към отечеството, когато това чувство, с цялата си сила се събуди у един народ. Той, който поради възрастта си, службата си и познаването на човешката природа имаше по-голямо право да води в един такъв разговор, беше и основният събеседник. След като се спря на начина, по който великата борба на нацията през пойната от 1775 година беше насочила в нови и благородни посоки мислите и делата на мнозинството, дотогава потънало в най-елементарните грижи на ежедневието, той подкрепи възгледите си с една случка, чиято достоверност можеше да потвърди като очевидец.
Диспутът между Англия и Съединените Щати на Америка, макар и не точно семейна свада, носеше много от характеристиките на гражданска война. Народът на Америка никога не е бил истински и конституционно подчинен на народа на Англия, но те и двата дължаха подчинение на един и същ крал. Американците като нация отхвърлиха това подчинение, а англичаните подкрепиха суверена си в опитите му да възвърне властта си и така повечето от емоциите, характерни за вътрешните конфликти бяха налице. Голяма част от емигрантите от Европа, установили се тогава в колониите, застанаха на страната на короната — имаше много области, в които влиянието им, съюзено с това на местните американци осигуряваше значителен превес на роялистката кауза. Тогава страната беше твърде млада и твърде много се нуждаеше от всяко сърце и всеки чифт ръце, за да гледа на тези пристрастия, макар и не масово разпространени, с безразличие. Злината се увеличаваше многократно от действията на англичаните, които всячески се стремяха да се възползват от тях и положението стана наистина сериозно, когато се разбра, че се правят опити да се създадат местни въоръжени отряди, които трябваше да се присъединят към войските от Европа в подчиняването на младата република. Ето защо, Конгресът създаде специален и таен комитет, чиято главна задача беше да осуети тези планове. Мистър …, разказващият тази история, станал председател на този комитет.
В изпълнение на новите си задължения, мистър … имал случай да прибегне до услугите на човек, чиито задачи малко се отличавали от тези на най-обикновен шпионин. Този човек, както няма да е трудно да се разбере, живеел при условия, които го карали да приеме тази двусмислена роля не особено неохотно. Той бил беден и необразован, но едновременно с това хладнокръвен, хитър и безстрашен по природа. Той трябвало да научава в коя част на страната емисарите на короната се опитват да вербуват хора, да отива при тях, да се записва в списъците им, да се представя за страстен привърженик на каузата им и по всички възможни начини да научава колкото се може повече от секретите на враговете. След това, разбира се, той ги съобщавал на работодателите си, които правели всичко възможно и нерядко с успех, да осуетят плановите на англичаните.
Лесно разбираемо е, че тази дейност била съпроводена с големи опасности за този човек. Освен възможността да бъде разкрит, съществувал и ежедневният риск да попадне в ръцете на самите американци, които неизменно отвръщали за грехове от този род по-жестоко на местните жители, отколкото на европейците. И наистина, агентът на мистър бил арестуван няколко пъти от местните власти, а в един от случаите и осъден от разгневените си сънародници да бъде обесен. От позорна смърт го избавила единствено бързата и тайна заповед до съдията. Позволили му да избяга — тази привидна, но и реална опасност всъщност помогнала много за утвърждаването на доверието към него. Малкото американци, които го познавали, го обявили за дързък и закоравял Тори2. Така през началните години на борбата той продължил да служи тайно на страната си, ежечасно заобиколен от опасности и подложен на незаслужено опозоряване.
През … година, мистър … получил висока и почетна длъжност в един от европейските кралски дворове. Преди да освободи мястото си в конгреса, той докладвал за тези събития, разбира се без да споменава името на агента си и поискал този човек да бъде възнаграден за големия му принос и за рисковете на които се е излагал. Била гласувана подходяща сума, а предаването и било доверено на председателя на тайния комитет.
2
Привърженик на Консервативната партия в Англия през 17–19 век. В описваните в романа времена американците са наричали Тори всеки привърженик на английската кауза. — Б. пр.