— Да, ама не като ме повика този демон. Ако ми каже капитан Лоутън самия, или лейтенант Мейсън, или някой друг, кой би бил по-бърз от мен?
— Добре, сержант, колко пъти си ми се фалил, че войската не я е страх и в лицето дявола самин?
— Сега не сме в боен строй, не е и ден, а е глупаво и непочтително да предизвикваш Сатаната, при това в такава нощ! Слушай как свири вятърът през дърветата! И… ей го! Злият дух вие навън!
— Вижда го — каза Цезар и отвори очите си толкова широко, че биха обгърнали и нещо повече от дух.
— Къде? — прекъсна го сержантът, като инстинктивно попипа дръжката на сабята си.
— Не, не — каза черният. — Вижда Джони Бърч излиза от гроб. — Джони ходи преди погребение!
— Тогава сигурно е живял грешен живот — каза Холистър. — Блажените духом чакат дорде ги повика Господ, а пороците тормозят душата и в този живот, и в онзи, дето ще дойде!
— А к’во ш’ стани с кап’тан Джак? — извика Бети ядосано. — Да н’ти’й зап’вядал дан’ти пука, или дан’би да н’те’й предупредил? Ей сеги си земах каручката дам’кажа, че те’й бъз от един умрял и Белзебул, и дан’ чака да му помагаш. Кой ли шъ е сержант утре, ма няма да съ казва Холистър, тъй знам!
— Не, Бети, недей така — каза сержантът и стисна с ръка рамото й. — Ако тази нощ ще яздим, нека ни призове този, който е длъжен, и който трябва да ни даде пример. Бог да има милост и да ни праща врагове от плът и кръв!
Следващата чаша затвърди у сержанта решителността, подкладена от ужаса пред упреците на капитана и той тръгна да събира дузината драгуни, оставени под негова команда. Момчето донесе халката, Цезар я сложи в джоба на жилетката си, непосредствено до сърцето, яхна коня, хвана го за гривата и продължи надолу в състояние на относителна безчувственост, докато животното спря пред вратата на топлата конюшня, откъдето бе тръгнало.
Драгуните, свикнали с темпото на походите, се придвижваха много по-бавно, защото бяха изпълнени с бдителност, която трябваше да ги предпази от лукавия лично.
XXII ГЛАВА
Когато погледът ви издаде,
с език веднага всичко замажете —
да крият своя срам кога,
къде било е толкоз трудно за мъжете?
През единия час, в който Цезар го нямаше, положението в къщата на мистър Уортън бе доста неловко. Скоростта на коня бе толкова голяма, че четирите мили и събитията там забавиха Цезар горе-долу толкова. През това време джентълмените се стремяха да направят таке, че тягостните моменти да отлетят колкото се може по-бързо, но предварително обмисленото щастие е от най-невеселия вид. Младоженецът и младоженката от край време имат правото да са отегчени и никой от близките им не бе разположен да не следва примера им. Английският полковник бе подобаващо притеснен от това отлагане на щастието му, и той седеше до Сара с променливо изражение на лицето, а тя сякаш се възползваше от паузата, за да събере сили за тържествената церемония. В неловката тишина, доктор Ситгрейвз, който бе успял да си осигури стол до мис Пейтън, се обърна към нея:
— Бракът, мадам, е почтен акт в очите на Бога и човека. Може да се каже, че в нашия век, той се управлява от законите на разума и природата. Древните, които са изпуснали от внимание законите на природата и са позволили полигамията са осъдили на нещастие хиляди хора. Но с напредъка на науката, мъдростта на обществото се е увеличила и според тази мъдрост, мъжът трябва да е съпруг само на една жена.
Уелмър хвърли на хирурга изпълнен с отвращение поглед, който издаваше отегчението му от неговите думи, а мис Пейтън с леко колебание, сякаш се боеше да не навлезе в забранени теми, отговори:
— Смятах сър, че дължим патите морални принципи по този въпрос на Християнската религия.
— Така е мадам, някъде в предписанията на Апостолите се говори за това, че половете трябва отсега нататък да са равни в тази насока. Но до каква степен полигамията може да повлияе на светостта на живота? Може би това е мъдро решение на Павел, който в бил учен и вероятно често е разговарял по този важен въпрос с Лука, който пък, както е известно е бил отгледан с медицината…
Не може да се каже докъде можеше да стигне въображението на Ситгрейвз по този въпрос, ако не го бяха прекъснали. Лоутън, който слушаше внимателно и мълчаливо разговора се възползва от забележката, за да попита рязко: