— Фю-ю-ю! Стига вече! — каза перачката, която се бе настанила удобно. — Врагът-дявол е тъдява. Хайде тръгвайте, скоро, скоро и кобилката да е на тръс, щото капитан Лоутън няма много да ви благодари за помощта.
— Може да не знам много за говоренето с духове или за погребването на мъртвите, но не съм участвал в предишната война и пет години в сегашната, за да не знам как да опазя имуществото на ескадрона. Нима Вашингтон не се грижи за тила? Няма да вземам съвети от жена дето се мъкне след лагера. Действайте както ви казах, момчета. Хайде!
— Както и да е, тръгвайте! — извика нетърпеливата перачка. — Черният вече е там и капитан Лоутън ще реши, че сте бавни.
— Сигурна ли си, че обикновен негър донесе заповедта? — попита сержантът, който застана до Бети между двата взвода, за да могат да си говорят, а той да е готов да командва в случай на нужда — както за настъпление, така и за отстъпление.
— Не. И не съм сигурна в нищо, драги. Ама що момчетата не тръгнат в тръс? Кобилката се мъчи, а в таз проклета долина хич не е топло, кат яздиш кат на погребение. Кат’ континентален войник кат’ е облечен в парцали46.
— Бавно, полека и с разум, мисис Фланаган. Не бързината прави добрия офицер. Ако ще се срещнем с призрак, най-вероятно е да ни нападне изненадващо, а конете не са много добри в тъмнината. Не искам да си губя репутацията, добра жено.
— Рипутация! А капитан Лоутън няма ли да си загуби рипутацията, че и живота?!
— Стой! — изкомандва сержантът. — Какво се движи ей там до скалата в ляво?
— Нищо, освен ако ней душата на капитан Джак, да са засели в тебе дето не бързаш.
— Бети, твоята вятърничавост те прави неподходяща за този поход. Един да отиде и да проучи мястото. Извадете сабите! Задните редове, по-напред!
— Фю-ю-ю! Голям глупак ли си, или голям страхливец? Махнете се от пътя момчета и аз ще отида с каручката право там. Не мъ й страх от никакъв дух!
По това време един от конниците се бе върнал и съобщи, че нищо не пречи да продължат. Те тръгнаха, но с голяма предпазливост.
— Куражът и разумността красят войника, Мисис Фланаган — каза Сержантът — без едното, може да се каже, другото не струва нищо.
— Разум без кураж, туй ли искаш да кажеш? И аз тъй мисля, сержант. Ма кобилката напъва на юздите и без т’ва.
— Бъди търпелива, добра жено. Тихо! Какво е това? — каза Холистър, който чу изстрела от пистолета на Уелмър. — Кълна се, че това бе пистолет и при това един от нашите. Задните, избързайте напред. Мисис Фланаган, налага се да ви оставя.
След като каза това, той избърза напред и вече напълно възстановил способностите си, след като чу звук, който разбираше, застана начело на колоната с военна гордост, която перачката не успя да види поради тъмнината. Сега вече се чуваха залпове от мускети и сержантът извика:
— Напред! Бързо!
След миг се чу препускане на кон, идващ към тях по пътя, със скорост, подсказваща, че става дума за живот или смърт. Холистър отново спря хората си и избърза сам, за да посрещне ездача.
— Стой! Кой е там? — извика той.
— Ха, Холистър, ти ли си? — извика Лоутън. — Както винаги готов и на поста си. Но къде са хората?
— Под ръка са, сър, и са готови да ви последват навсякъде — каза ветеранът доволен, че от плещите му се смъква една отговорност и готов да го поведат срещу враговете.
— Това е добре — каза капитанът, като стигна до хората, и след няколко окуражителни думи ги поведе надолу към долината с темпото, с което бе дошъл. Нещастната кобила на Бети скоро изостана назад и кръчмарката отби в страни от пътя.
— Веднага са познава, че капитан Джак е с тях — промърмори тя. — Втурнаха се като негри на празник. Е, ще вържа кобилката на тоз стобор и ще ида до долу пеша. Няма що да излагам животното да го наранят.
Ездачите последваха Лоутън без страх и размисъл. Дали ставаше дума за банда беглеци, или подразделение на кралската армия, те също така не знаеха. Но те знаеха, че офицерът начело се отличава със смелостта си и храбростта си, а тези качества пленяват немислещите войници. Когато приближиха Локъст, драгунът спря конниците и се приготви за нападението. Той слезе от коня и нареди на осем драгуни да направят същото. После каза на Холистър:
46
Книжните пари издадени от Конгреса са се наричали масово „континентални“. Тази дума се е използвала и за армията, Конгреса, военните кораби, изобщо за почти всичко, представляващо интерес, принадлежащо на новото правителство. Изглежда това е така, в противоположност на островното положение на старата родина. — Б. а.