Гъстият и задушаващ дим забавяше движението й. Тя се спря за да поеме въздух, когато един мъж я вдигна ръце и я понесе безчувствена през падащите въглени и тъмнината, навън, на чист въздух. Когато Франсис се опомни, тя разбра че дължи спасението си на Лоутън и като се хвърли на колене, заплака:
— Сара, Сара, Сара, спасете сестра ми дано Бог ви благослови!
Силите й я изоставиха и тя се свлече безчувствена на тревата. Лоутън повика Кейти да се заеме с пея и се втурна още веднъж в къщата. Огънят вече се бе разпространил по дървените части на верандата и цялата къща бе изпълнена с дим. Единствената възможност да се влезе бе да се мине през тези опасности и дори импулсивният Лоутън спря, за да помисли. Само след миг той се втурна в горещия мрак и след като не налучка входа веднага, върна се отново на двора. Пое дълбоко чист въздух и опита отново, но отново без успех. При третия опит се сблъска с един мъж, който носеше човешко тяло. Не беше нито времето нито мястото да задава въпроси, или да прави разлика. Той хвана и двамата в ръцете си и ги понесе през дима. Скоро разбра, че е спасил хирурга и тялото на единия мародер:
— Арчибалд! — възкликна той — Защо по дяволите изваждаш този злодей отново на бял свят?
Лекарят, който беше изложен на истинска опасност допреди малко, бе твърде объркан, за да отговори веднага, но след като изтри влагата от челото си и прочисти дробовете си от погълнатите изпарения, той каза с мъка:
— Ах, всичко свърши! Ако бях там навреме, за да спра кръвоизлива от вратните вени, можеше да бъде спасен. Но топлината е усилила кръвотечението. Животът си е отишъл. Е, има ли още ранени?
Въпросът му бе зададен в празно пространство, защото Франсис бе занесена от другата страна на къщата, където се бяха събрали близките й, а Лоутън още веднъж бе потънал сред дима.
Но този път пламъците бяха намалили задушливите пушеци и той успя да намери вратата, непосредствено до която видя един мъж да подкрепя безчувствената Сара. Едва успяха да излязат отново навън, когато пламъците излязоха през прозорците и обхванаха постройката в една огнена стена.
— Хвала на Бога — каза спасителят на Сара. — Би било една ужасна смърт!
Драгунът обърна погледа си от горящата сграда и за свое изумление, вместо някой от неговите хора, видя търговеца.
— Ха! Шпионинът! Преследваш ме като призрак!
— Капитан Лоутън — каза Бърч като се облегна изтощен на оградата, до която бяха отишли, за да избягат от горещината — отново съм ваш пленник, защото нито мога да избягам, нито да се отбранявам.
— Каузата на Америка ми е скъпа като живота — каза драгунът. — Но тя не може да накара чедата си да забравят благодарността и честта. Бягай, нещастни човече, докато не са те видели, после няма да мога да те спася.
— Нека Бог те възнагради и те направи победител над враговете ти — каза Бърч и хвана ръката на Лоутън със сила, каквато не можеше да се допусне за слабото му тяло.
— Чакай — каза Лоутън. — Само една дума… Това ли си, за което се представяш? Можеш ли… такъв ли си…?
— Шпионин на краля — прекъсна го Бърч като извърна лице и се опита да освободи ръката си.
— Тогава бягай, нещастна твар — каза войникът и пусна ръката му. — Или алчността или заблудата са подмамили едно честно сърце в грешния път.
Ярката светлина от пожара достигаше на голямо разстояние, но Лоутън едва бе завършил изречението си, когато слабата фигура на търговеца се плъзна в светлото петно и изчезна в мрака отвъд.
Погледът на капитана се задържа още миг на мястото където бе изчезнал този необясним човек и след това се обърна към още безчувствената Сара. Той я вдигна като заспало дете и я занесе при близките й.
XXIII ГЛАВА
И чарът й сега линей,
духът й веч е тъжен,
Уви, такава красота за дълго не живей,
красивите цветя, как рано те загиват!
Как тъжни са градините
след бяга на годините!
Как силно променени след утрото на младостта!
Но де са обожателите и сега?