— Значи мадам, някога сте била част от домакинството на Харви Бърч?
— Може да се каже, че съм му била цялото домакинство! Нямаше никой освен мене и той, и стария джентълмен. Ти сигурно не познаваш стария?
— Нямал съм това щастие. И колко време живяхте при мистър Бърч?
— Не знам точното време, но трябва да е къде девет години. И с к’во ми е сега по-добре?
— Сигурно е така. Малко облаги си спечелила от него. Но няма ли нещо необичайно в постъпките му, в характера на този мистър Бърч?
— Необичайно? Това е слаба дума за чудатостите му — отговори Кейти и понижи глас, като се огледа наоколо. — Той си беше чуден, разпилян човек и смяташе гвинеята, за каквото аз смятам какалашката от царевица! Ама ако ми помогнеш да ида някак при мис Жанит, ще ти кажа чудесата, дето ги е направил Харви, от игла до конец.
— Добре — каза драгунът замислен. — Я дай да ти пипна ръката над лакътя. Така, костите ти са здрави, каквато и да е кръвта ти — той каза това и неочаквано завъртя старата мома, така че тя загуби ума и дума, и се оказа безопасно, макар и не много комфортно на задницата на коня му.
— Така мадам, сега имате утехата да знаете, че сте здраво седнала на коня, като самия Вашингтон. Краката на крантата са сигурни и ще подскача като пантера.
— Пусни ме да сляза — извика Кейти, като се бореше да се освободи от желязната му хватка и едновременно с това се страхуваше да не падне. — Така не може да се качи една жена на кон, освен това, не мога да яздя без седло!
— По-полека добра госпожо, конят ми никога не пада напред, но може да се изправи назад. Не е свикнал чифт пети да го ритат отстрани като барабан по време на маршировки. Едно докосване с шпорите му стига за цяла седмица и никак не е умно да го притесняваш така, защото не обича да му се налагат.
— Пусни ме да сляза, казвам — изпищя Кейти. — Ще падна и ще се убия! И няма с какво да се държа, ръцете ми са заети!
— Вярно — отговори войникът като забеляза, че я е вдигнал от земята заедно с вързопа. — Сигурно си от тези, които се грижат за багажа. Но коланът на сабята ми ще обхване тънкото ти кръстче, заедно с моя.
На Кейти и стана твърде приятно от този комплимент, за да протестира докато той я закопча с колана за себе си, а когато пришпори животното те излетяха с такава скорост, че вече нямаше възможност за никакви възражения. След известно време, което костваше на старата мома доста сериозно замайване, те настигнаха каручката на Бети Фланаган, която се движеше бавно по неравния път, заради раните на капитан Сингълтън. Събитията през нощта бяха възбудили младия офицер и сега съвсем закономерно, реакциите му бяха отпуснати. Той лежеше добре увит в одеяла и ординарецът му го подкрепяше, но не бе в състояние да говори, макар и потънал в мисли за миналото. Диалогът между Лоутън и събеседничката му спря при тръгването им, но сега, когато ходът на коня стана по-благоприятен за разговори, драгунът започна отново:
— Та значи си живяла в една къща с Харви Бърч?
— Повече от девет години — каза Кейти като си пое дъх зарадвана, че са намалили скоростта.
Дълбокия тембър на гласа на Лоутън едва достигна до ушите на перачката, седнала отпред за да направлява движението на кобилата си и тя се намеси в разговора:
— Значи драга жено, ти шъ зпайш дали е рода на Велзевул. Сержант Холистър вика така, пък той не’й глупав, шъ знайш.
— Това е скандална обида! — извика Кейти възмутено. — По-добра душа не е идвала с чувал тъдява. И за нощница или престилка никога няма да вземе от приятел й пукната пара. Велзевул! Как ли не! Тогава що ще му е да чете Библията, ако има туй-онуй с Нечестивия?
— Той е честен дявол, к’вот’ и да разпра’ят, Гвинеята му си беше истинска. Сержанта го мисли за опак, а той си е учен.
— Той е глупак — каза Кейти троснато. — Харви можеше да е на положение сега, ако не беше толкоз разпилян. Колко пъти съм му казвала, че само ако си търгува и си носи печалбата в къщи и се ожени, та да не пилее нещата навън, и остави алъш-вериша с редовните, скоро ще стане заможен човек. Сержант Холистър ще е доволен да му носи свещта!
— Дрън, дрън — каза Бети философски. — Не ти иде на ум, че сержанта е офицер и седи до лейтенанта във войската. Но тоз’ търговец дигна алармата снощи и ни съ знае дали капитан Джак щеши да са опра’и без пукреплението.