— Ти го подреди чудесно, малка сънародничке. Никога, ама никога не забравяй земята, която те е родила. Помни — ако си внучка на англичанин, ти също така си внучка и на Пейтън.
— О, трудно ще забравя това — отвърна засмяното момиче — с постоянните лекции за нашето родословно дърво на които ни подлага леля Жанет. Но защо си отивате?
— Бързам за Вирджиния и имам да свърша много неща. — Той стисна ръката й и като погледна назад затваряйки вратата, възкликна:
— Бъди вярна на страната си. Бъди американка. Момичето му изпрати въздушна целувка и като покри пламтящи страни с красивите си ръце, се прибра в стаята си, за да скрие объркаността си.
Поставен между нескрития сарказъм на Франсис и зле прикритото презрение на младия човек, полковник Уелмър се почувства в неловко положение, но тъй като се срамуваше да изрази възмущение за такава дреболия в присъствието на своята възлюбена, той се задоволи да каже надменно:
— Доста своеволно поведение за момче в неговото положение. Чирак в магазин, с вързопче предполагам.
Представата за мистър Пейтън Дънуди като магазинерски чирак никак не се вместваше в главата на Сара и тя се огледа изненадано наоколо, когато полковникът продължи:
— Този мистър Дън… Дън…
— Дънуди! О не, той е роднина на леля ми — извика младата дама — и близък приятел на брат ми, заедно бяха на училище и се разделиха едва в Англия, когато единият отиде в армията, а другият във Френската военна академия.
— Очевидно е хвърлил парите си на вятъра — отбеляза полковникът, издавайки озлоблението си, което неуспешно се мъчеше да скрие.
— Да се надяваме, че е така — додаде Сара с усмивка — защото се говори, че ще се присъедини към бунтовническата армия. Той току що пристигна с френски кораб и може скоро да го видим с оръжие в ръка.
— Е, нека. Желая на Вашингтон много такива герои. След това той смени темата с по-приятна, като насочи разговора към тях самите.
Няколко седмици след тази сцена армията на Бъргойн се предаде. Мистър Уортън, който вече започваше да се съмнява в резултатите от войната, за да спечели благоразположението на сънародниците си и за да достави удоволствие и на себе си, повика дъщерите си. Мис Пейтън се съгласи да ги придружи. Оттогава, до момента от който започнахме нашия разказ, те живееха като едно семейство.
Капитан Уортън, разбира се, се движеше с армията, но веднъж или два пъти, когато големи техни отряди бяха действали в околностите на Локъст той бе успял да открадне кратки срещи със семейството си. Сега обаче беше минала цяла година без да ги е виждал и нетърпеливият Хенри се беше маскирал както споменахме, но за нещастие, пристигна в имението, в което рядко идваха външни хора, когато там бе дошъл непознат и доста подозрителен гостенин.
— Мислиш ли, че ме подозира? — попита загрижено капитанът, след като чу мнението на Цезар за скинърите.
— Как би могъл, след като сестрите ти и баща ти не можаха да те познаят? — извика Сара.
— Има нещо съмнително в държанието му. В очите му има твърде много любопитство за обикновен човек — продължи младият Уортън замислено. — И лицето му ми е познато от някъде. Съдбата на Андре23 предизвика голямо недоволство и у двете страни. Сър Хенри заплашва, че ще отмъсти за смъртта му, а Вашингтон е непреклонен, сякаш командва половината свят. Ако имам нещастието да попадна в ръцете им бунтовниците ще решат че съм подходящ за плановете им.
— Но, синко — каза бащата с тревога — ти не си шпионин! И не си на бунтовническа, тоест, американска територия. Тук няма какво да се шпионира!
— Това може да се оспори — продължи младежът замислено. — Редиците им бяха достигнали Уайт Плейнс24, когато минах маскиран. Вярно, намеренията ми са съвсем невинни, но как би им изглеждало на тях? Идването ми тук може да се тълкува като прикритие за други намерения. Спомнете си, сър, как се отнесоха с вас, когато преди година ми изпратихте плодове за зимата.
— Това стана, защото любезните ми съседи ме злепоставиха. Надяваха се, че като конфискуват имението ми, ще могат да купят хубава ферма на ниска цена. Но Пейтън Дънуди скоро издейства да пи освободят. Държаха ни само месец.
— Ние? Искаш да кажеш, че са арестували и сестрите ми? Фани, ти не ми писа нищо за това.
— Мисля, че ти писах за доброто отношение на приятеля ти Дънуди и, че е издействал освобождаването на баща ни. — каза Франсис като се изчерви силно.
23
Майор Джон Андре (1751–1780) — английски офицер, военен шпионин, заловен и обесен от американците. — Б. пр.
24
Уайт Плейнс — град в щата Ню Йорк, където в 1776 г. англичаните удържали победа. — Б. пр.