— Вярно. Но бяхте ли с него в лагера на бунтовниците?
— Да — каза бащата меко. — Фани не искаше да ме остави сам. Жанет и Сара се грижеха за имението, а тя ми беше компания в пленничеството.
— И Фани се върна от пленничество още по-голям бунтар от всякога — каза Сара с възмущение. — А би трябвало страданията на баща ни да я излекуват от тези прищевки.
— Какво ще кажеш на това обвинение, сестричке? — извика капитанът весело. — Пейтън опита ли се да те накара да намразиш своя крал повече от него самия?
— Пейтън Дънуди не мрази никого — отговори веднага Франсис. След това, като поруменя от собствената си смелост добави. — Той те обича Хенри, знаеш това. Аз знам, защото ми го с казвал много пъти.
Младият Уортън тупна сестра си по бузата усмихнат и я понита с престорен шепот:
— А не ти ли каза, че обича и малката ми сестричка Фани?
— Глупости! — каза Франсис и остатъците от вечерята бързо изчезнаха от масата, под нейното ръководство.
III ГЛАВА
Когато нивите помете есента
и ветровете силни късаха листата
зад Лоумън Хил, се спусна светлината на деня
и бавно, бавно вред настъпи тъмнината.
Когато от шумотевицата на града, тъй тъжен,
самотният си път пое търговец амбулантен беден.
Буря в долното течение на река Хъдзън рядко продължава по-малко от дна дни, ако е докарана от източния вятър. Когато на следващата сутрин обитателите на имението Локъст се събраха на ранна закуска, проливният дъжд удряше прозорците почти хоризонтално и беше немислимо живо същество да се изложи на бурята. Харпър се появи последен и след като погледна навън се извини на мистър Уортън, за необходимостта да злоупотребява с добротата му още известно време. На пръв поглед отговорът беше не по-малко учтив от извинението, но в поведението на госта имаше някаква примиреност, която силно се различаваше от притеснеността на бащата. По настояване на баща си Хенри Уортън отново се маскира с нежелание, граничещо с отвращение. С непознатия не размениха нито дума след сутрешния поздрав, който той отправи до всички. Наистина, на Франсис се стори, че по лицето му пробягна нещо като усмивка, след като влезе в стаята и за първи път се оказа лице в лице с брат й, но тя беше повече в очите му и сякаш не беше достатъчно силна за да раздвижи мускулите на устните му и почти веднага се загуби в спокойния, доброжелателен израз, който неизменно присъстваше на лицето му и леко се променяше, но никога не изчезваше напълно. Любящата сестра обърна за миг изпълнени с тревога очи към брат си, после срещна погледа на непознатия, който с подчертано внимание й поднесе едно от малките лакомства на масата. Сърцето на момичето, започнало да бие трескаво, отново си възвърна равномерния пулс, характерен за младостта, здравето и веселия дух. Докато още бяха на масата влезе Цезар и постави до господаря си един пакет, след което се отдръпна почтително назад, сложи едната си ръка отзад и зачака.
— Какво е това, Цезар? — попита мистър Уортън и обърна пакета за да разгледа опаковката с подозрителен поглед.
— Тюн, сър. Харви Бърч върна в къщи и носи малки хубав тюн от Йорк.
— Харви Бърч? — заговори мистър Уортън много предпазливо и крадешком погледна госта си. — Не съм искал от него да ми купува тютюн. Но след като го е купил ще трябва да му платим за усилията.
Само за миг, докато негърът говореше, Харпър прекъсна храненето си и премести поглед от слугата към господаря, след което отново потъна в непробиваемата си сдържаност.
Тази новина достави на Сара Уортън неочаквано удоволствие — тя стана нетърпеливо от стола си и каза на чернокожия да покани Бърч да влезе, след което внезапно се опомни, погледна пътника с извинение и каза:
— Ако мистър Харпър няма нищо против присъствието на един амбулантен търговец.
Доброжелателността на лицето му, когато кимна в знак на съгласие, беше по-красноречива и от най-прекрасната реторика, така че младата дама повтори нареждането си с увереност, която премахна всяко смущение.
Покрай прозорците, разположени в дълбоки ниши имаше дървени столове, а богатите жакардови завеси, украсявали гостната на Куин стрийт и донесени в Локъст, придаваха на стаята този неподлежащ на описание уют, който предвещава настъпването на зимата. Капитан Уортън влезе в една от тези ниши и дръпна завесата след себе си, така че почти се скри от погледите, а по-малката му сестра, загубила естествената си прямота, непривично затворена в себе си зае другата.