— Напускал ли е къщата до пленяването му, разговарял ли е с някой извън семейството ви?
— С никой… никой освен един съсед, Харви Бърч.
— С кого? — извика полковникът, пребледня и се дръпна като от отровна змия.
Дънуди простена, хвана главата си с ръка и извика пронизително:
— Загубен е! — след което излезе навън.
— Освен Харви Бърч — повтори Франсис отправила обезумял поглед към вратата през която излезе любимият й.
— Харви Бърч — повториха съдиите в един глас. Двамата по-млади се спогледаха и отправиха въпросителни погледи към подсъдимия.
— За вас, господа, не може да бъде новина, че Харви Бърч предпочита каузата на краля — каза Хенри и отново пристъпи към съдиите — защото той вече е осъден от вашите трибунали на това, което както виждам заплашва и мен. Ето защо ще ви кажа, че именно с негова помощ си осигурих костюма и преминах постовете. Но до последния си дъх, ще твърдя, че намеренията ми са били толкова невинни, колкото и това невинно същество пред вас.
— Капитан Уортън — каза председателят сериозно. — Враговете на американската свобода полагат големи и подмолни усилия да отхвърлят нашата власт. От хората с неговото обществено положение и образование, за нас няма по-опасен враг от търговеца Бърч. Той е шпионин — ловък, коварен и проникващ на всякъде — по-добър от всеки друг. Сър Хенри не би могъл да постъпи по-добре, ако при следващата си офанзива го придаде към офицера си. Той би могъл да спаси Андре. Млади човече, тази връзка може да се окаже фатална за вас.
Честното възмущение на стария войн у колегите му бе абсолютна увереност.
— Аз го убих! — извика Франсис и закърши пръсти ужасена. — Значи ни изоставяте и вие! Тогава наистина е загубен!
— Успокойте се, прекрасно невинно същество — каза полковникът силно развълнуван — така не променяте нищо, а само разкъсвате сърцата ни.
— Престъпление ли е да имаш чувства? — каза Франсис обезумяла — Дали Вашингтон — благородният, безпристрастният, гордият — би съдил толкова прибързано? Изчакайте да го изслуша той!
— Невъзможно е — каза председателя и закри очите си като че ли искаше да скрие красотата й от погледа си.
— Невъзможно! Само една седмица, на колене ви моля, отложете присъдата си с една седмица. Както бихте очаквали милост и вие, когато никой човек не може да ви я даде, поне ден му дайте!
— Невъзможно е — каза полковникът сякаш имаше буца на гърлото. — Имаме изрична заповед и вече отлагаме твърде дълго.
Той се обърна встрани от коленичилата молителка, но не можеше, или не искаше да изтегли ръката си от трескавите й длани.
— Отведете арестувания — каза един от съдиите на офицера, командващ стражите. — Полковник Сингълтън, ще се оттеглим ли?
— Сингълтън, Сингълтън! Вие сте баща и можете да съчувствате на бащина мъка. Вие няма, вие не можете да нараните едно сърце, което вече е разбито! Чуйте ме, полковник Сингълтън, Бог ще чуе и вашите молитви, чуйте ме и пощадете брат ми!
— Отстранете я — каза полковникът и внимателно се опита да се освободи от ръцете й. Но, изглежда никой не бе склонен да му се подчини. Франсис се мъчеше да прочете израза на извърнатото му встрани лице и отстояваше на всичките му опити да си тръгне.
— Полковник Сингълтън, доскоро и вашият син бе изложен на страдания и опасности! Под покрива на баща ми той намери закрила и подслон. Получи грижи и съчувствие! Представете си само този ваш син, утеха за годините ви, закрила за по-малките ви деца и се осмелете да признаете брат ми за виновен!
— Какво право има Хийт48 да ме превръща в палач? — възкликна полковникът гневно, с пламнало лице. — Но аз се самозабравям, господа. Да тръгваме, тежкият ни дълг трябва да бъде изпълнен.
— Не тръгвайте, недейте — изпищя Франсис. — Можете ли да откъснете син от баща му? Брат от сестра му? И толкова хладнокръвно! Това ли е каузата, която толкова силно обичам, това ли са мъжете, които съм научена да боготворя? Но вие ще ме разберете, ще бъдете милостиви и ще простите!
— Да тръгваме, господа — каза полковникът и посочи с жест вратата. Той се изправи величествено, изпълнен с напразната надежда да успокои чувствата си.
— Тръгвайте, но ме чуйте — Франсис отново конвулсивно стисна ръката му. — Полковник Сингълтън, вие сте баща! Имайте жалост, милост за сина! Милост за дъщерята! Да, вие имахте дъщеря. На моите гърди издъхна, с тези ръце склопих очите й! С тези ръце извърших това, на което осъждате да има нужда и горкият ми брат.
48
Уилиам Хийт — американски генерал, камандващ на американските войски на север. — Б. пр.