„Одобрявам. Дж. Вашингтон“
— Той е загубен! — извика Франсис — загубен е!
— Синът ми, синът ми! — ридаеше бащата — Дано има милост поне на небето, ако няма на земята! Дано на Вашингтон не му трябва тази милост, която сега отказва на сина ми!
— Вашингтон! — повтори Дънуди като се оглеждаше наоколо ужасен. — Да, това е направил Вашингтон. Това е неговият подпис. Името му е тук, за да одобри едно ужасно дело!
— Жесток, жесток човек — извика мис Пейтън. — Колко го е променила близостта до кръвта!
— Не го обвинявайте — каза Дънуди. — Това е генералът, не човекът. Залагам живота си, че сам чувства удара, който е принуден да нанесе.
— Аз съм се лъгала в него — извика Франсис: — Той не е спасителят на тази страна, а безчувствен и безмилостен тиранин! О, Пейтън, Пейтън, колко ме заблуди с разказите си за него!
— Франсис, успокой се, та той само спазва закона!
— Истина е, Дънуди — каза Хенри съвземайки се от шока на последната изгубена надежда и се приближи до баща си.
— Аз, който ще пострадам, не го обвинявам. Всичко което поисках ми бе дадено. Не мога да съм несправедлив преди да умра. В момент като този, когато примерът за предателство към вашата кауза е толкова пресен, не мога да го обвинявам за безкомпромисността му. Не остава нищо друго, освен да се приготвя. Първата ми молба е към теб, Дънуди.
— Слушам те — произнесе с трудност майора.
Хенри се обърна и посочи плачещите хора край себе си:
— Бъди като син на този стар джентълмен. Помагай му в слабостта му и го предпазвай от всичко, което може да му се случи заради петното върху мен. Сред управниците на тази страна той няма много приятели. Нека твоето име е сред тях.
— Ще бъде.
— И това безпомощно създание — продължи Хенри като посочи Сара, която седеше без да разбира какво става. — Надявах се да имам възможност да отмъстя за нея, но тези мисли са лоши. Чувствам че е така. Помагай й, Пейтън, с грижите и вниманието си.
— Ще бъде — прошепна Дънуди.
— Към тази добра леля вече имаш ангажименти. Но тук — той взе ръката на Франсис и загледа лицето й с братска обич — тук е най доброто момиче от всички. Вземи я до сърцето си и й се радвай, както човек се радва на невинността и добродетелта.
Майорът не можа да скрие желанието, с което пое ръката на този скъп подарък, но Франсис изплъзвайки се от него, скри лицето си в прегръдката на леля си.
— Не, не, не, не — нареждаше тя. — Никой, който помага за смъртта на брат ми, не може да означава каквото и да било за мен.
Хенри продължи да я гледа с жал в продължение на няколко минути, преди да продължи да говори, което всички чувстваха, че е негово право.
— Тогава съм сгрешил, Пейтън. Мислех, че сестра ми те цени — и заради тебе самия, и заради привързаността ти към каузата, която си научен да боготвориш, и заради добротата ти към баща ни, когато е бил арестуван, заради приятелството ти с мен…
— Така е — прошепна Франсис и още по-силно се притисна до леля си.
— Хенри, мисля, че това е тема, която е по-добре да не се засяга сега.
— Забравяш — отговори затворникът — колко много трябва да свърша и колко малко време имам.
— Боя се — продължи майорът с пламнало лице — че мис Уортън е възприела някои мнения за мен, които ще направят приемането на молбата ти тежко за нея — мнения, които сега е твърде късно да се променят.
— Не, не, не. С последния си дъх тя премахна съмненията ми.
— Колко благородно от нейна страна. Все пак, Хенри, пощади сестра си. Пощади и мен самия.
— Говоря заради мъката си — отговори братът и нежно отдръпна Франсис от леля й. — Как може в такива времена да се оставят две такива момичета без защитник? Къщата им е разрушена, а нещастието скоро ще ги лиши и от последния им близък мъж. Мога ли да умра спокойно като знам да какви опасности ще са изложени?
— Забравяш мен — каза мис Пейтън, която не можеше да си представи, че в такъв момент ще се празнува годеж.
— Не, мила лельо, не те забравям и няма да те забравя, докато мога да помня. Но ти забравяш какви са времената. Добрата жена от тази къща вече е изпратила да повикат свещеник, за да улесни преминаването ми в другия свят. Франсис, ако желаеш да умра спокоен, да имам увереността, която ще ми позволи да насоча всичките си мисли само към небето, ще позволиш на този свещеник да те свърже с Дънуди.