Няколко минути, след като получи нареждането от младата си господарка, Цезар въведе в стаята обекта на предходното отклонение. Той беше на ръст над средния, слаб, но пълен с мускули и кокали. На пръв поглед силата му беше недостатъчна, за да носи тежката си торба, но той я слагаше на земята и я качваше на рамото си с такава сръчност и лекота сякаш бе пълна с пера. Очите му бяха сиви, хлътнали, неспокойни и през кратките моменти, когато се спираха на тези, с които разговаря, сякаш проникваха в самите им души. Лицето му имаше две характерни изражения, които даваха представа за цялата му личност. Когато търгуваше, то ставаше необикновено проницателно, оживено и подвижно, а ако разговорът се насочеше към ежедневието, то ставаше незаинтересовано и неспокойно. Ако, обаче, се заговореше за революцията и за страната, той се преобразяваше — способностите му се концентрираха — слушаше дълго време без да говори, след това нарушаваше тишината с някоя шеговита забележка, която твърде контрастираше с нормалното му поведение, но без да звучи неестествено. За войната и за баща си той говореше рядко и винаги само ако е неизбежно.
Повърхностният наблюдател би приел, че алчността е чувството, което го управлява — и като се вземе предвид казаното, той беше толкова неподходящ за плановете на Кейти Хейнс, колкото можем да си представим.
Когато влезе в стаята, търговецът свали на пода товара си, който достигна почти до раменете му и поздрави семейството със сдържана учтивост. Той леко се поклони на Харпър, без да вдига поглед от килима. Не видя капитан Уортън зад завесата. Сара не отдели много време за обичайните поздрави, а веднага се залови да изследва съдържанието на чувала. Още известно време двамата продължиха да изваждат на показ различните вещи отвътре. Скоро масите, столовете и пода се покриха с коприни, крепове, муселини и целия асортимент на пътуващия търговец. Докато те изпразваха чувала от съдържанието му, Цезар държеше гърлото му отворено и насочваше вниманието на младата дама към някоя хубава вещ. Накрая Сара избра няколко неща и уговори приемлива цена, след което каза с весел глас:
— Но, Харви, не си ни казал никакви новини! Лорд Корнуолис успя ли да разгроми бунтовниците отново?
Харви може би не чу въпроса, защото бе заровил глава в чувала, откъдето след малко извади някакви много фини дантели, които предложи на вниманието на младата дама. Мис Пейтън изпусна чашата, която миеше, а Франсис показа хубавото си лице изцяло иззад завесата, от която досега се бе показвало само едно весело око, искрящо от цвят засенчващ жакарда, който така ревностно закриваше фигурата й.
Лелята остави заниманието си и Бърч се освободи от голяма част от хубавата си стока. Похвалите на дамите накараха Франсис да стане от мястото си, а Сара повтори въпроса с възторжен глас, но по-скоро поради покупката, отколкото от някакви политически чувства. Малката сестра седна отново и си даде вид, че гледа облаците. Търговецът разбрал, че от него очакват отговор, каза:
— Говори се, че Тарлтън е победил генерал Самтър при река Тайгър25.
Сега капитан Уортън неволно показа главата си иззад завесата, а Франсис, която слушаше без да диша, забеляза спокойният поглед на Харпър наблюдаващ търговеца над книгата, която се преструваше, че чете. Изразът на лицето му говореше, че интересът му не е обикновен.
— Наистина! — извика Сара тържествуващо — Самтър… Самтър… кой е той? Няма да купя и една карфица докато не ми кажеш всички новини. — Тя се разсмя и захвърли муселина, който разглеждаше.
За момент търговецът се поколеба, после погледна към Харпър, който все още го гледаше съсредоточено и изведнъж се преобрази. Той се приближи до огъня, извади от устата си голямо количество тютюн за дъвчене и без никаква милост го остави заедно с изобилните му сокове върху добре излъскания саджак на мис Пейтън. След това се върна при стоката си.
— Живее някъде сред чернилките на юг — каза той внезапно.
— Не по чернилки от тебе, миста Бърч — каза Цезар троснато и пусна чувала със стоката на земята.
— Ш-ш-т, Цезар, ш-ш-т. Не обръщай внимание — каза Сара Уортън успокоително, нетърпелива да чуе нататък.
— Черен човек добър като бял, мис Сали, щом държи се добре — продължи обиденият негър.
— Много често е и по-добър — каза господарката му. — Но, Харви, кой е този Самтърс?
25
Става дума за английския полковник Банистьр Тарлтън, победил американския генерал Томас Самтър при река Тайгър в Южна Каролина през 1780 г. — Б. пр.