Белите палатки на пехотинците бяха подредени в правилни линии непосредствено под нея. Прозорецът на стаята на леля й още светете и Франсис можеше да си представи как тя стои на прозореца разкъсвана от страх за племенницата си. Е конюшнята, където знаеше, че са конете на драгуните, просвятваха фенери. Тя реши че се готвят за нощната си обиколка и отново тръгна нагоре.
Въпреки че бе изминала две трети от пътя, оставаше й още повече от четвърт миля до върха. Но сега нямаше пътека, пито водач, който да насочва стъпките За щастие, както и повечето възвишения от тази верига, и това бе конусовидни, така че, надяваше се тя, при всички случаи би трябвало да достигне до колибата, която бе почти на върха. Почти час се бори тя с различните препятствия пред себе си и след няколко почивки, след като няколко пъти една не падна, най-после достигна равната земя на върха.
Изтощена от твърде големите за нея усилия, тя се отпусна на един камък за да почине и събере сили за предстоящия разговор. Няколко минути й бяха достатъчни за тази цел и тя стана, за да намери колибата. Всички околни възвишения ясно се виждаха на лунната светлина и тя можеше да проследи пътя, който от равнината навлизаше в планините. Като проследи извивките му с поглед, тя забеляза мястото, от което бе видяла колибата и бе сигурна, че тя трябва да е точно срещу него.
Студеният въздух въздишаше през клоните на възлестите и криви дъбове, когато тя със стъпки толкова леки, че листата под тях едва прошумоляваха, тръгна към мястото, на което очакваше да намери колибата. Но не можеше да види нищо, което да прилича на човешко жилище. Напразно поглеждаше във всички ниши в скалите и напразно обикаляше всяко място на върха, където би могла да е колибата на търговеца. Мисълта за самотата й я ужаси и като се наведе над една скална тераса, за да види живота долу, в низината, в очите й попадна лъч силна светлина и топъл полъх обля цялото й тяло. Като се възстанови от изненадата, тя погледна терасата отдолу и видя че е застанала непосредствено над това, което търсеше. През една дупка в покрива се извиваше димът, който при поривите на вятъра откриваше весел огън, който гореше и хвърляше искри в едно грубо каменно огнище. Към колибата се слизаше по една пътека, която тръгваше от терасата, на която бе застанала, и тя се спусна по нея.
Трите стени на тази особена постройка, ако изобщо можеше да се нарече така, бяха направени от кръстосани трупи и малко надвишаваха човешки ръст. Четвъртата стена бе скалата. Покривът бе направен от дървесна кора, поставена на дълги ленти от билото към стрехите. Пролуките между трупите бяха замазани с глина, която на някои места бе изпадала и бе заменена със сухи листа, за да задържат топлината. Отпред имаше един прозорец с четири стъкла, но внимателно бе закрит е капак, за да не се вижда светлината на огъня. След като огледа това особено скривалище, защото тя бе сигурна че е такова, Франсис доближи око до една цепнатина за да види какво има вътре. Нямаше лампа или свещ, но огънят бе толкова силен, че бе достатъчен за четене. В единия ъгъл имаше легло от слама с две небрежно хвърлени отгоре одеяла, сякаш оставени така, както са били ползвани. На куки по стените висяха дрехи, явно подходящи за всички възрасти и типове и от двата пола. Британски и американски униформи висяха миролюбиво едни до други. На една кука, на която висеше рокля от раирана басма, бе окачена също и добре напудрена перука — накратко, там имаше подходящи облекла за цяла енория.
В ъгъла до скалата, срещу огъня, който гореше в отсрещния край, имаше малък бюфет, на който бяха наредени една-две чинии, канче и остатъци от някакво месо. Пред огнището имаше маса, скована от груби дъски, и с един счупен крак. Това, заедно с единия стол, представляваше мебелировката. На масата имаше затворена книга, по чиито форма и размери можеше да се съди, че е Библия. Но Франсис най-много се интересуваше от обитателя на това място. Това бе един мъж, седнал на стола с глава подпряна на ръката, така, че лицето му не се виждаше, който с интерес разглеждаше някакви листа. На масата имаше чифт богато и причудливо инкрустирани кавалерийски пистолети, а между краката на джентълмена се показваше дръжката на поставена в ножницата си сабя, също с много добра изработка. Едната му ръка небрежно бе подпряна на нея. Високият ръст и атлетичната фигура на обитателя бяха достатъчни за да се разбере, че това не е нито Харви, нито брат й. Високата яка на униформата бе закопчана до гърлото на непознатия, а на краката си имаше кожени бричове, военни ботуши и шпори. Косата му бе сресана така, че да открива цялото му лице и по модата на деня, бе обилно напудрена. На камъните с които бе покрит пода беше кръглата му шапка, за да има на масата място за голяма карта, наред с другите книжа.