Докато говореше, Харпър внимателно сви картата и я постави заедно с различните други книжа в джоба си. Той още не бе свършил, когато над главите им се чу гласът на търговеца:
— Застани тук, капитан Уортън и ще видиш палатките на лунна светлина. Но нека се качват на конете и тръгват. Но тук аз си имам гнездо, в което ще се приютим и двамата и можем да отидем там, когато си пожелаем.
— И къде е това гнездо? Трябва да призная, че съм ял малко през последните два дни и с удоволствие бих опитал някои от радостите, за които говориш.
— Хъм — прокашля се търговецът като още повече напрегна гласа си. — Хъм, настинал съм от тази мъгла. Бавно, внимавай да не паднеш, защото направо ще се нанижеш на щика на часовия долу. Да се изкачиш е не лесно, но да слезеш не е никакъв проблем.
Харпър допря пръст до устните си и като взе шапката и пистолетите си, така че от него не остана и следа, дръпна няколко дрехи висящи над скалата, влезе в някаква ниша, пусна ги отново и изчезна. Франсис успя да види на светлината на огъня, че това е естествена пещера и не съдържа нищо, освен някои домакински неща.
Не е трудно да си представим изненадата на Хенри и търговеца, когато вътре завариха Франсис. Без да чака обяснения и въпроси, момичето се хвърли в прегръдките на брат си и даде свобода на сълзите си. Но търговецът сякаш бе обзет от много по-различни чувства. Най-напред той погледна огъня, в който горяха наскоро донесени дърва, после дръпна едно чекмедже на масата и се изненада, когато го намери празно.
— Сама ли сте, мис Фани? — попита той веднага. — Не сте дошла тук сама!
— Както виждате, мистър Бърч — отговори тя и като се отдели от брат си, хвърли бърз поглед към тайната пещера, който търговецът разбра.
— Но защо, и как се озова тук — попита изуменият й брат. — И как изобщо разбра за това място?
Франсис веднага разказа накратко какво се бе случило в къщата след тяхното бягство и причините, които я бяха накарали да ги потърси.
— Защо дойде тук, когато ние избягахме по отсрещния склон?
Тя разказа за това как е видяла колибата и търговеца при пристигането си, и на следващия ден, и за заключението й, че биха търсили убежище именно тук. Бърч наблюдаваше лицето й докато тя разказваше съвсем откровено случайностите, които са я направили свидетел на тайната му. Когато свърши, ток скочи на краката си и с тоягата, която държеше в ръката си, счупи прозореца с един удар.
— Това са единствените удобства, които познавам — каза той — не дори и на тях не мога да се радвам в безопасност! — той говореше с горчивината, така характерна за него — По тези места ме преследват като див звяр от гората и когато, уморен от работата си, успея да се добера до това място, колкото и ужасно да е то, мога да прекарам нощите си спокойно. Мис Уортън, ще спомогнете ли животът на един нещастник да стане още по-непоносим?
— Никога! — извика Франсис пламенно. — Никой няма да научи тайната ти от мен!
— Майор Дънуди — каза търговецът бавно и отправи към нея поглед, който проникваше в душата й.
За миг Франсис сведе очи засрамена, после с пламнало лице добави:
— Никога, Харви, нека Бог не чува молитвите ми, ако те излъжа!
Търговецът изглеждаше поуспокоен, защото се дръпна назад, и като използва един момент, в който Уортън не гледаше, вмъкна се бързо в пещерата зад дрехите.
Франсис и брат й, който мислеше, че Харви е излязъл навън, продължиха да разговарят за положението в продължение на няколко минути, когато тя му каза, че трябва да тръгва, за да изпревари Дънуди, от чието чувство за дълг те знаеха, че не може да се избяга. Капитанът извади едно тефтерче и написа няколко реда с молив, сгъна листа и го подаде на сестра си.
— Франсис — каза той — тази нощ ти доказа, че си изключителна жена. Ако ме обичаш, предай това без да го отваряш на Дънуди. И помни, че два часа могат да спасят живота ми.
— Ще го предам. Но защо да се бавиш? Защо не тръгнете веднага за да спечелите ценно време?
— Сестра ти казва истината, Хенри — възкликна Харви, който отново незабелязано се бе вмъкнал вътре. — Трябва да тръгваме веднага. Ето храна за из път.