— Но кой ще изпрати сестра ми невредима до долу? Не мога да я оставя сама на такова място!
— Остави ме, остави ме! Мога да сляза, както се изкачих. Не се съмнявай в мен. Не познаваш нито смелостта ми, нито силата ми!
— Наистина не съм те познавал, мило момиче. Но след като научих стойността ти, още по-малко мога да те оставя. Не, не!
— Капитан Уортън — каза Бърч — може да си играете с живота, ако имате няколко. Аз имам само един и трябва да го пазя. Сам ли ще тръгна, или не?
— Върви, върви, Хенри — каза Франсис като го прегърна. — Върви и Помни баща ни, помни Сара — тя не изчака отговора му, а нежно го избута през вратата и я затвори след тях.
Последва кратък спор между двамата, но накрая Харви надделя, и Франсис чу шума от бързото им спускане по склона.
Веднага щом те си отидоха, Харпър се появи отново. Той взе мълчаливо ръката й и я изведе от къщичката. Ясно бе, че познава пътя, защото внимателно я предупреждаваше за препятствията пред тях.
Франсис чувстваше, че върви до необикновен човек. Твърдостта на стъпките му и неговата уравновесеност говореха за решителност и сила. Те вървяха бързо надолу и разстоянието, което тя бе изминала за час, сега взеха за десетина минути. Навлязоха в разчистеното място и Харпър я поведе по една от пътеките, по която след малко стигнаха до един кон, оседлан като за ездач с ненисък ранг. При приближаването на господаря си благородното животно изпръхтя и заудря земята с копито.
Харпър се обърна, взе ръката на Франсис и заговори:
— Тази нощ вие спасихте брат си, мис Уортън. Няма да е уместно да ви обяснявам, защо възможностите ми да му помогна са ограничени. Но ако успеете да задържите конницата с два часа, той ще бъде спасен. След това, което направихте, не се съмнявам, че можете да изпълните всяка задача. Бог е отредил да нямам деца, но ако благословената му воля не бе бракът ми да е бездетен, за съкровище като вас бих се помолил на височайшата му милост. Но вие сте мое дете. Всички, които живеят по гази широка земя са мои деца и моя грижа. Приемете благословията на човек, който се надява на среща в по-добри времена.
Докато произнасяше тези думи, които затрогнаха Франсис до дъното на душата й, той постави ръка на главата й. Чистосърдечното момиче вдигна лице към него и красивото й лице бе осветено от лунните лъчи. По двете й страни блестяха сълзи, а в очите и се четеше възхищение. Харпър се наведе и я целуна бащински по челото.
— Всяка от тези пътеки ще те заведе долу в равнината. Сега трябва да се разделим. Трябва да отида надалеч и имам да върша много неща. Спомняй ме само в молитвите си.
Той се качи на коня си, повдигна шапка за поздрав и тръгна към задната част на планината, където скоро се изгуби от погледа й. Франсис тръгна надолу с олекнало сърце и след няколко минути бе долу в равнината. Докато се промъкваше крадешком през ливадите към къщата, стресна я тропотът на коне и тя разбра колко повече трябва да се страхува от хората, отколкото от самотата. Прикри се до една ограда край пътя и се вгледа в конниците. Това бе малка група драгуни, но в униформи различни от тези на драгуните, която премина в лек тръс. Следваше ги човек, наметнат с широка пелерина, и тя позна Харпър. Зад него яздеха един чернокож слуга с ливрея и двама младежи с униформи. Вместо да тръгнат по пътя към лагера, те завиха наляво и навлязоха в планините.
Учудена кой наистина е този могъщ приятел на брат й, Франсис премина през полето и със съответната предпазливост, влезе в къщата без да я забележат и невредима.
XXXI ГЛАВА
Напусни ме,
извъртане свенливо, дай ми слово
безхитростна и свята откровеност…!
Жена ако ме искате, то ей ме;
Когато отиде при мис Пейтън, Франсис разбра, че Дънуди още не се е върнал, но в желанието си да отърве приятеля си от предполагаемия фанатик, той бе помолил един уважаван свещеник от тяхната църква да дойде и да предложи услугите си. Този джентълмен бе вече пристигнал и бе прекарал половин час в смислен и учтив разговор със старата мома, който не засягаше семейните им проблеми.
На нетърпеливите въпроси на леля си, Франсис можа да отговори само, че трябва да мълчи и препоръча същото и на леля си. По красивите устни на момичето играеше усмивка и добрата жена разбра че всичко е наред. Тя тъкмо караше племенницата си да хапне нещо след уморителната експедиция; когато навън се чуха конски копита, които оповестиха връщането на майора. Куриерът, изпратен от Мейсън, го бе намерил край ферибота в очакване на Харпър и той веднага бе тръгнал към лагера, измъчван от хиляди опасения. Сърцето на Франсис се разтуптя при звука на приближаващите се стъпки. До изтичането на времето, определено от търговеца като достатъчно за да се измъкнат, оставаше още един час. Дори и добронамереният и могъщ Харпър бе наблегнал на това колко важно е да се задържат вирджинците. Но тя нямаше време да събере мислите си, преди той да влезе през вратата, а тактичната мис Пейтън да излезе през другата.