Дънуди я прегърна, поздрави лелята отново и отново и многократно стисна ръцете на мистър Уортън и на свещеника. Посред радостта им, на вратата се почука. Тя се отвори и влезе Мейсън.
— Чакаме на конете — каза той. — С ваше разрешение, мога да поведа. С кон като вашия ще ни настигнете бързо.
— Да, да, приятелю, тръгвайте — каза Дънуди, щастлив че може да се забави още. — Ще ви настигна при първата почивка.
Лейтенантът се оттегли, за да изпълни нареждането, следван от мистър Уортън и свещеника.
— Сега, Пейтън — каза Франсис — наистина ще търсиш брат. Сигурна съм, че няма нужда да се моля за него, ако за нещастие го намериш.
— Кажи, за щастие. Защото все още желая да танцува на сватбата ми. Да можеше да го спечеля за нашата кауза… Каузата на страната му… Рамо до рамо с него бих се бил с голямо удоволствие.
— Не говори така. Събуждаш ужасни мисли!
— Няма — отвърна съпругът й. — Но сега трябва да се оставя. Колкото по-рано тръгна, толкова по-рано ще се върна.
Навън се чу приближаващ се конски тропот и Дънуди още се сбогуваше, когато ординарецът му въведе в стаята един офицер.
По униформата му Дънуди веднага разбра, че е от щаба на Вашингтон.
— Майор Дънуди — започна той след като се поклони на дамите — главнокомандващият нареди да ви предам тази заповед.
Той изпълни задължението си и като каза че трябва да бърза, излезе незабавно.
— Ето ти неочакван обрат — извика майорът. — Но всичко е ясно. Харпър е получил писмото ми и влиянието му вече се чувства.
— Новини касаещи Хенри ли са това? — попита Франсис и застана до него.
— Слушай и прецени сама.
Сър, при получаването на това писмо, трябва да сте готов да съсредоточите ескадрона си срещу напредващия неприятел по течението на реката до десет часа, утре сутринта. При възвишенията на Кротън ще намерите пехота, която ще ви подкрепи. За бягството на британския шпионин ми бе докладвано, но арестуването му не е по-съществено от новата ви задача. Ето защо, върнете всички хора, заети с преследването му и се постарайте да разгромите врага.
— Слава Богу — възкликна Дънуди. — Залавянето на Хенри пада от плещите ми. Сега мога с чест да изпълня дълга си.
— И с разум, мили Пейтън — каза Франсис с мъртвешки бяло лице. — Помни, че имаш нов дълг — да останеш жив!
Дънуди погледна прехласнат лицето й, и като я прегърна, възкликна:
— Заради теб, с разум, невинна моя!
Франсис заплака на гърдите му и след миг той се откъсна от нея и излезе.
Мис Пейтън се оттегли с племенницата си, на която се счете задължена, преди лягане да прочете лекция за задълженията в брака. Напътствията й бяха приети смирено, ако и да не бяха добре проумени. Съжаляваме, че историята не е запазила за нас тази ценна лекция, но в резултат на проучванията си, достигнахме до извода, че е била до голяма степен изпълнена с тези особености, за които се говори, че управляват живота на рожбите на ергенския живот. А сега ще изоставим семейство Уортън за да се върнем при Капитан Уортън и Харви Бърч.
XXXII ГЛАВА
Последната си дума да каже на небето,
да висне, нека, тоз час на въжето!
Търговецът и Уортън скоро достигнаха долината и след като се ослушаха и увериха че никой не ги преследва, тръгнаха по пътя. Запознат с всяка пътечка в планината и с мускули привикнали на тежък труд, пръв вървеше Харви, с удължените крачки, характерни за човек с неговата професия — единственото, което липсваше бе чувалът му. Когато по пътя си попадаха на някой от многобройните постове на Американската армия, той смело се спускаше в гъсталаците, или се изкачваше по на пръв поглед непроходими скалисти възвишения, за да избегне стражите. Но той познаваше всички пътеки, знаеше откъде може да се слезе в клисурите, знаеше къде могат да се прекосят буйните планински потоци. На няколко пъти Хенри помисли, че повече няма как да се придвижват напред, но опитността на водача му преодоляваше всякакви препятствия. След като вървяха с бързо темпо в продължение на три часа, те внезапно се отклониха от пътя, който водеше на изток, и хванаха направо през планините на юг. Както търговецът обясни, правеха това за да избегнат отрядите, патрулиращи по южните подстъпи към планините, а също и за да скъсят разстоянието, като минат напряко. След като достигнаха върха на едно възвишение, Харви седна и свали от гърба си малката торбичка, която бе метнал на мястото на големия чувал, след което покани спътника си да се подкрепи с каквото Бог дал. Хенри следваше търговеца със същото темно повече от възбудата породена от ситуацията му, отколкото поради равни физически възможности. Идеята за спиране не му хареса, поради възможността да се появят конници, които да пресекат бягството им през неутралните територии. Той изказа опасенията си и изрази желание да продължат.