— Последвай примера ми, капитане — каза търговецът като начена оскъдната храна. — Ако конниците са тръгнали, ще трябва да ги предвожда свръхчовек за да ни открият, ако не са, чака ги работа, която ще ги накара да избият мисълта за теб и мен от главите си.
— Ти сам каза, че ни трябват два часа забавяне. Ако спрем тук каква ще е ползата от преднината ни?
— Това време мина, капитане, и майор Дънуди даже и не мисли да преследва двама души, когато стотици го чакат на брега на реката.
— Слушай! — прекъсна го Хенри. — В подножието минават конници! Чувам ги дори как се смеят и приказват! Ш-ш-т. Това е гласът на самия Дънуди! Доста весел изглежда, човек би помислил, че положението на приятеля му ще го натъжи… Сигурно Франсис не е успяла да му предаде писмото.
Още при първите думи на капитана Бърч стана от мястото си и предпазливо се приближи към ръба. Той се прикри внимателно в скалите и погледна надолу. Продължи да се ослушва докато стъпките им заглъхнаха в далечината, после се върна и с несравнимо спокойствие продължи да се храни.
— Очаква ни дълъг и тежък преход, капитан Уортън. По-добре направи, каквото правя аз. Още в колибата каза че си гладен, дали ходенето не притъпи апетита ти?
— Тогава смятах, че съм в безопасност, но това, което каза сестра ми ме безпокои и не ми се яде.
— Сега има по-малко причини да се притесняваш от когато и да било друг път след нощта, в която те заловиха, защото не послуша съвета ми да тръгнеш с мен. Майор Дънуди не е човек, който би се смял весело, ако приятелят му е в затруднение. Ела и се храни, защото никаква конница няма да застане на пътя ни, ако краката ни издържат още четири часа, и ако слънцето не изгрее по-рано от обикновеното.
Увереността на търговеца окуражи капитана и като реши да се остави изцяло в ръцете на Харви, той позволи да бъде убеден да хапне една прилична вечеря, поне по количество, ако не и по качество. След това те тръгнаха отново.
Хенри го следваше arano. Два часа се бориха с трудностите и опасните планински проходи без път и без друг ориентир освен лупата която пътуваше по небето ту полускрита зад облаците, ту ярко блеснала. Накрая пристигнаха до мястото, където планината се превръщаше в хълмиста местност и голата безплодност на пропастите отстъпваше мястото си на недобрата обработваема земя на неутралната територия.
Сега търговецът стана по-предпазлив и вземаше непрекъснато мерки за да не попаднат на придвижващи се американски части. Постоянните постове той познаваше много добре за да е възможно да попаднат на някой от тях неподготвени. Той заобикаляше хълмове и долини, вървеше ту по главните пътища, ту ги избягваше, движеше се сякаш по инстинкт. Стъпките му не бяха гъвкави, но се плъзгаше по земята с огромни крачки и наведено напред тяло, което не знае нито усилия нито умора.
Луната залезе и на изток се показа слаба светлина. Капитан Уортън се осмели да каже, че чувства умора и да попита дали не са достигнали места, по които могат да потърсят подслон в някоя ферма.
— Погледни там — каза търговецът и посочи един хълм недалеч зад тях. — Виждаш ли един човек да ходи по билото? Сега гледа нещо на изток. Това е кралски пост. Зад този хълм има към двеста редовни войници, спрели за почивка.
— Тогава — извика Хенри — да се присъединим към тях и край на бедите.
— По-полека, капитан Уортън — каза търговецът сухо. — Предният път беше сред триста от тях, но се намери човек да те и рани, и плени. Не виждаш ли онова тъмното нещо на срещуположния хълм, точно над царевицата? Това са бунтовниците, нали така ги наричаме ние лоялните граждани. Чакат само да съмне, за да видят кой ще овладее тази земя.