— Не ми харесва безразборното стреляне — каза Уортън нервно. — Прилича повече на биене на барабан, отколкото на сражение на войници.
— Аз не казах това — отговори Харви, като спря да се храни, и се изправи на коляно. — Имах предвид, че могат да се сравняват и с най-елитните части на краля. Всеки се бие сам за себе си, както трябва. Мислят докато се сражават и не пращат в облаците куршуми, предназначени да убиват на земята.
— Говориш сякаш им желаеш успех — каза Хенри намръщено.
— Желая успех само на добрата кауза, капитан Уортън. Мислех че ме познаваш твърде добре за да се чудиш на чия страна съм.
— Известен си като роялист… Но стрелбата престана! И двамата се заслушаха напрегнато и след малко стрелбата започна отново.
— Атакували са с щиковете — каза търговецът. — Редовните са си пробвали щиковете и са отблъснали бунтовниците.
— Да, мистър Бърч, байонетите са най-добри за английските войници. Те просто им се радват!
— Според мен, няма нищо радостно в едно такова ужасно оръжие. Мисля, американските пехотинци са на същото мнение, защото половината не носят тези Страховити неща. Но ако можеше веднъж поне да дойдеш с мен в лагера им, щеше да чуеш какви лъжи разправят за Бънкър Хил60 и Бъргойн. Ще речеш, обичат щиковете повече от вечерята си.
Харви се изкиска, а престорената невинност доста раздразни събеседника му, който реши да не отговаря.
Огънят стана съвсем разпокъсан и само от време на време се чуваха залпове. И двамата бяха прави и слушаха напрегнато, когато един въоръжен с мускет човек се запромъква към тях в шубраците. Хенри първи го видя и веднага го посочи на Бърч. Той се стресна и понечи да побегне, но се опомни и с намръщено лице го изчака да дойде на няколко метра.
— Приятел съм — каза човекът и свали мускета, но не посмя да се приближи повече.
— По-добре си върви — каза му Бърч. — Наблизо са редовните. Конницата на Дънуди я няма и днес няма да съм ти лесна плячка.
— По дяволите Дънуди и конницата му! — каза главатарят на скинърите, защото това бе той. — Бог да пази крал Джордж. И дано този бунт по-скоро да свърши. Ако ми покажеш безопасен път до каубоите, мистър Бърч, ще ти платя добре и ще бъда твой приятел.
— Пътят е свободен както за мен, така и за теб — отговори Харви със зле прикрито отвращение. — Ако ти трябват каубоите, много добре знаеш къде са.
— Да, но ще е опасно да отивам при тях сам. Тебе те познават и няма да ти струва нищо да ме заведеш със себе си.
Тук се намеси Хенри и след кратък разговор се споразумя с него, че ако им предаде оръжието си, той може да се присъедини към тях. Той се съгласи веднага и Бърч с нетърпение взе пушката му, но не тръгна преди да се увери че вътре има барут и патрон.
Веднага след това те тръгнаха отново. Бърч ги преведе по брега на реката, без никой да ги види, докато стигнат до фрегатата. Подадоха знак и след малко се приближи една лодка. Мина известно време и доста предпазни мерки бяха взети преди моряците да се осмелят да излязат на брега, но накрая Хенри успя да убеди офицера им, че е кралски офицер и успя да се присъедини към приятелите си. Преди да се сбогува с Бърч, той му подаде една кесия, която бе прилично пълна за онова време. Търговецът я взе и докато мародерът не гледаше я скри в дрехите си, на мястото предвидено за такива съкровища.
Лодката се отдели от брега, а търговецът се завъртя на пета и с облекчение закрачи нагоре по хълма с характерните за него крачки. Скинърът го последва и двамата продължиха да вървят като си хвърляха чести, изпълнени с подозрение погледи и потънали в мълчание. По пътя край реката се виждаха каруци и понякога конни отряди, които охраняваха плодовете на грабежа по пътя им към града. По свои си съображения, търговецът избягваше да се среща с тези патрули, но след няколко мили, през които скинърът се мъчеше да завърже разговор и срещаше неизменното му мълчание и подозрителен поглед, той ненадейно хвана главния път към Харлем. Още когато излезе на него, на едно малко възвишение по-нататък се появи група конници, която стигна до тях, преди още да ги забележат. Бе твърде късно да избягат и като ги разгледа, Бърч се зарадва на срещата, защото бе почти сигурен, че тя ще го освободи от новия му спътник. Бяха двадесетина конници, облечени като драгуни, макар че нито видът им, нито държанието им говореха за добра дисциплина. Предвождаше ги мъж на средна възраст, на чието лице бе изписана много животинска смелост и твърде малко от разума, необходим за длъжност като неговата. Униформата му бе офицерска, но липсваше елегантността и чистотата, характерни за кралските офицери. Крайниците му бяха силни и седеше на коня уверено, но начинът по който държеше юздите можеше да бъде посмешище за всеки от вирджинците. Както се очакваше, този предводител веднага спря търговеца с глас, който не бе по-миролюбив от външността му.
60
Бънкър Хил — възвишение на север от Бостън, където на 16–17 юни 1775 г. американците са отблъснали три атаки на англичаните и са оставили значително по-малко жертви от тях, при това, след като са се изчерпали мунициите им. Това е било първото сражение във Войната за независимост. — Б. пр.