На лицето на търговеца се появи лека насмешка, но после изчезна и той продължи, сякаш не беше прекъснат от чувствителността на слугата.
— Както казвах, той живее сред цветнокожите на юг — Цезар отново взе чувала — и наскоро влезе в бой с полковник Тарлтън…
— Който, разбира се, го е победил — каза уверено Сара.
— Така казват войниците.
— А ти какво казваш? — попита мистър Уортън тихо.
— Аз само повтарям това, което съм чул — той показа на Сара парче плат, но тя го отблъсна, очевидно решена да научи още преди да купи каквото и да било.
— В Уайт Плейнс обаче казват — продължи търговецът, като огледа стаята и спря за миг поглед на Харпър — че само Самтър и един-двама други са били ранени и, че редовните26 са били направени на пух и прах, тъй като опълчението се скрило в една плевня от греди.
— Не е много вероятно — каза Сара презрително — макар, че няма съмнение, че бунтовниците са се скрили в плевнята.
— Аз мисля, — каза търговецът спокойно, като отново предложи парче коприна — че е по-разумно между теб и пушките да има дърво, отколкото ти да си между дървото и пушките.
Погледът на Харпър се върна към страниците на книгата в ръцете му, а Франсис стана и с усмивка се приближи към Харви. С приветливост, каквато никога не беше проявявала към него, тя попита:
— Имате ли още от тези дантели, мистър Бърч? Желаната стока беше извадена веднага и Франсис също си взе от нея. По нейно нареждане на търговеца бе дадена чаша алкохол, която той прие с благодарност и след обичайните комплименти към господаря на къщата и към дамите я изпи.
— Значи, смята се че полковник Тарлтън е победил генерал Самтър? — попита мистър Уортън, който се правеше че оправя чашата счупена поради припряността на мис Пейтън.
— Така говорят войниците — каза Бърч сухо.
— Имаш ли други новини приятелю? — попита го капитан Уортън подавайки цялото си лице зад завесата.
— Чухте ли, че майор Андре е бил обесен?
Капитанът се сепна и размени многозначителен поглед с търговеца, а после отбеляза с престорено безразличие:
— Трябва да е било преди няколко седмици.
— Вдигна ли се шум около екзекуцията? — попита бащата, все още мъчейки се да съедини счупения порцелан.
— Хората говорят, сър.
— Очакват ли се някакви маневри надолу, които да направят пътуването опасно? — попита Харпър като гледаше другия с нетрепващ поглед в очакване на отговор.
Бърч изпусна някакви панделки и изражението му се смени моментално. Проницателността му изчезна и бе заменена от напрегнато внимание. Той каза бавно:
— От известно време редовната кавалерия е навън. Видях някои от хората на Де Ланси да чистят оръжието си като минах покрай казармите им. Няма да е чудно, ако тръгнат скоро по следата, защото кавалерията от Вирджиния е слязла на юг.
— Много ли са? — попита мистър Уортън, като с тревога изостави заниманието си.
— Не съм ги броил.
Само Франсис забеляза промяната у Бърч, който, когато се обърна към Харпър възвърна старото си изражение. Тя взе в ръка няколко панделки, остави ги отново, наведе се над предметите, така че косата й падаща на обилни къдрици да прикрие лицето й и отбеляза, изчервявайки се чак до врата:
— Мислех, че южната кавалерия е отишла в Делауеър27.
— Може и така да е — каза Бърч — аз минах на доста голямо разстояние от войските.
Цезар взе парче басма с пищни шарки в червено и жълто на бял фон, погледа го известно време, после го остави обратно и въздъхна:
— Много губава басма.
— Тази? — каза Сара — Да. От нея ще стане хубав пеньоар за жена ти, Цезар.
— Да, мис Сали — извика зарадваният негър — сърце на стара Дайна скочи от радост. Толкова мило…
— А-ха — добави търговецът лукаво — само това й трябва на старата Дайна, за да заприлича на дъгата.
Цезар гледаше настойчиво господарката си, докато накрая тя попита за цената.
— Зависи какъв е купувача — отговори търговецът.
— Но колко? — настоя Сара изненадано.
— Зависи дали имам късмет с намирането на купувачи. За приятелката ми Дайна го давам за четири шилинга.
— Това е твърде много — каза Сара и се обърна към други стоки за нея.
— Ужасно цена за груб басма, миста Бърч — възнегодува негърът и отново пусна чувала.
— Тогава да кажем три, ако по ви харесва…
26
Редовна е била английската войска. Американската се е състояла от въоръжени отряди и опълчение. — Б. пр.
27
Делауеър — един от тринадесетте щата, вдигнали се на борба срещу англичаните. Намира се на югозапад от Ню Джърси. — Б. пр.