— Но те могат да ти изневерят. Трябват ти достатъчно пари за да преживееш старините си. Спомни си рисковете и грижите си. Казах ти вече, че много хора зависят от твоята дискретност. Какъв залог за твоята вярност мога да им дам?
— Кажете им — каза Бърч и несъзнателно настъпи чантата — кажете им, че няма да взема златото.
По лицето на генерала се разля доброжелателна усмивка и той хвана здраво ръката му.
— Сега наистина те познавам. И въпреки че причините, поради които съм излагал на опасност живота ти, още съществуват и не мога да разкрия истинската ти дейност, желая да си останем приятели. Не се колебай да ме потърсиш, когато имаш нужда, или страдаш и докато съм жив с радост ще се срещам с такъв благороден и достоен човек. Ако някога се разболееш или те налегне нуждата, ако някога отново се възцари мирът, почукай на вратата на този, който ти е известен като Харпър и той ще удостовери кой всъщност си ти.
— Не ми трябва много в този живот — каза Харви. — Докато Бог ми дава здраве и честен труд никога няма да имам нужда от нищо в тази страна. Да знам, че ваше превъзходителство е мой приятел, за мен е блаженство, по-ценно от цялото злато на Англия.
Офицерът остана за малко замислен. След това отиде до бюрото и написа нещо на къс хартия, който подаде на Харви.
— Сигурен съм, че Провидението е отредило на тази страна славно и велико бъдеще, след като и най-обикновените й хора чувстват патриотизма, на който сега съм свидетел. За човек като теб трябва да е ужасно да бъде погребан, заклеймен като враг на родината си. Но ти вече знаеш, че ако се разкриеш, ще пострадат хора. Невъзможно е сега да получиш справедливост, но без страх ти давам това удостоверение. Ако никога повече не се срещнем, то може да е от полза за децата ти.
— Деца! — възкликна търговецът — Как мога да дам позора на името си на едно семейство!
Офицерът се вгледа в силните чувства и болката му и направи леко движение към златото, но се спря поради израза на Харви. Той забеляза жеста и поклати глава. След това каза:
— Ваше превъзходителство, наистина ми давате съкровище. И при това то е в сигурни ръце. Има хора, които ще потвърдят, че животът ми за мен не струва нищо в сравнение с тайните ви. Документът, за който ви казах че е изгубен, всъщност глътнах, когато ме арестуваха вирджинците. Това е единственият път, когато съм ви лъгал. И ще бъде последният. Наистина, това за мен е съкровище… може би — продължи той с тъжна усмивка — едва след смъртта ми ще стане ясно чий приятел съм бил. Но дори и да не стане, няма кой да тъгува толкова за мен.
— Помни — каза генералът развълнуван — че винаги ще бъда твой таен приятел. Но засега не мога открито.
— Зная, зная. Знаех го още когато се заех с това. Може би това е последният път, когато виждам ваше превъзходителство. Дано Бог ви дари с най-добрите си благословии.
Той замълча и тръгна към вратата. Генералът го проследи с поглед изпълнен с дълбок интерес. Търговецът се обърна още веднъж, изгледа доброто лице на генерала сякаш със съжаление и почит и като се поклони ниско, излезе.
Армията на Франция и Америка бе поведена от величествения си командващ и доведе до бляскав успех кампанията срещу войските на Корнуолис, която бе започнала с толкова трудности. Скоро след това Англия се умори от войната и независимостта на Щатите бе призната62.
С годините много от действащите лица през войната и техните наследници се изпълваха с гордост заради приноса си за каузата, която толкова много допринесе за добруването на страната им, но името на Харви Бърч се загуби между тези на многото агенти, считани че са работили срещу страната си. Но името му често се връщаше в спомените на силния пълководец, който единствен знаеше що за човек е той. Направи няколко опита да научи повече за съдбата му, и само един от тях се увенча с успех. Той научи, че амбулантен търговец с друго име, но същия външен вид, обикаля новите поселища никнещи навсякъде и че се бори с напредналата си възраст и нищетата. Смъртта прекрати опитите на офицера да научи повече и много време преди за Харви да се чуе повече.
XXXV ГЛАВА
В туй селце си има Хамбден
който бори се с тирана местен,
има Милтън, ням, безславен,
Кромуел, в кръв невинна неудавен.
Тридесет и три години изминаха от току-що описания разговор и американската армия още веднъж застана в боен ред, за да се опълчи срещу британците. Но този път не но бреговете на Хъдзън, а по тези на Ниагара63.
62
През 1783 година е сключен Версайския мирен договор, според който Англия признава независимостта на Съединените щати, включващи тринадесет от бившите колонии. — Б. пр.
63
Тук стана дума за една от най-големите битки по северната граница, от англо-американската война през 1812–1814 година, тази през юли 1814 г. След нея и двете страни са се считали за победители. — Б. пр.