Притеснението на търговеца се увеличи без видима причина — погледът му непрекъснато шарете към долния край на долината, сякаш очакваше там нещо да се случи. Появи се Цезар, който водеше благородното животно, което трябваше да отнесе пътника. Търговецът услужливо помогна да се притегне седлото и да се привържат пелерината и торбата към седлото.
След всички приготовления Харпър започна да се сбогува. Към Сара и леля и той се обърна учтиво и непринудено. Когато обаче се приближи до Франсис, той поспря за момент и на лицето му се изписа повече от нормалната доброта. Очите му повтаряха благословията, промълвена от устните и тя усети как страните и започват да греят и как пулсът и се ускорява, докато той казваше прощалните думи. Между домакина и тръгващия си гост бяха разменени учтивости, а когато подаде искрено ръка на Капитан Уортън, Харпър му каза замислено:
— Стъпката, която предприехте е много опасна и за вас може да настъпят сериозни последствия. В такъв случай, аз бих имал възможност да докажа благодарността, която дължа на семейството ви за неговата любезност.
— Вярвам, сър — каза бащата изоставил тактичността заради опасенията за сина си — вие ще запазите в тайна откритието, което направихте поради пребиваването си в моята къща.
Харпър се обърна бързо към говорещия и след като строгото изражение на лицето му се смени, каза тихо:
— Нищо не съм открил във вашият дом, сър, което не съм знаел преди. А що се отнася до сина ви, той е в по-голяма безопасност сега, отколкото ако не знаех, че е дошъл.
Той се поклони на всички и без да отделя особено внимание на търговеца, освен обикновената благодарност за вниманието му, възседна коня си и излизайки през малката порта, продължи да язди изправен и изящен, докато се скри зад склона на хълма, ограждащ долината от север.
Търговецът проследи конника с очи докато се изгуби от погледа и след това въздъхна дълго и тежко, сякаш освободен от огромен товар. Всички мълчаха, замислени за непознатия гост, когато мистър Уортън се приближи до Бърч и каза:
— Аз все още съм ти длъжник за тютюна, който беше така любезен да ми донесеш от града, Харви.
— Ако не е така добър, както предишния — отговори търговецът като погледна за последен път към мястото, където бе изчезнал Харпър — то е защото тютюн вече трудно се намира.
— Харесва ми много, но ти пропусна да ми кажеш колко струва.
Изражението на търговеца загуби загрижеността си, която бе заменена от естествената му проницателност и той каза:
— Трудно е да се каже каква е цената. Смятам, че трябва да оставя това на вашата щедрост.
Мистър Уортън бе извадил от джоба си пълна шепа монети с образа на Карлос III30 и подаде на търговеца три от тях. Очите на Харви светнаха, когато съгледа наградата. Той преобърна в устата си голямо количество от растението за което ставаше въпрос, подаде ръката си напред и доларите паднаха в нея с най-приятен звук. Но изглежда неудовлетворен от преходността на тази музика, той звънна монетите една по една на стъпалото на верандата, преди да ги повери на съхранение на една торбичка от еленова кожа, която изчезна от погледите на присъстващите с такава скорост, че никой не можа да види точно къде я скри.
След като тази много съществена страна от работата му беше удовлетворително свършена, той етапа от стъпалото на верандата и се доближи до капитан Уортън, който бе хванал подръка сестрите си и те слушаха с жив интерес, това, което той говореше.
Предишните събития дотолкова бяха изхабили соковете необходими за устата на търговеца, че се наложи да лапне ново количество от растението, преди да е в състояние да се заеме с неща от по-малко значение. След това той попита:
— Капитан Уортън, ще се прибирате ли тази вечер?
— Не — отговори той лаконично и погледна хубавия товар на двете си ръце. — Мистър Бърч, бихте ли ме накарал да напусна тази компания толкова скоро, след като не се знае, дали някога ще попадна в нея пак?
— Братко — каза Франсис — да се шегуваш с такива неща е жестоко!
30
Полковник Де Ланси, братовчед на началника на британското разузнаване Оливър Де Ланси е командвал отряди от „каубои“, на служба при англичаните. — Б. пр.