Накрая сестрите му с треперещи ръце се заеха отново с дегизировката, грижливо запазена от Цезар в очакване на неприятности.
Те свършиха набързо и недобре, когато драгуните влязоха в двора и със скоростта на вятъра обкръжиха къщата на Уортън.
Не оставаше нищо друго, освен да се приеме надвисналата опасност с колкото се може по-голямо безразличие. Водачът на групата слезе от коня си и придружен от двама от своите хора се приближи до входната врата, която Цезар бавно и неохотно отвори. Тежките стъпки на войника, приближаващ към вратата на гостната отекваха в ушите на жените и накараха кръвта да се оттегли от лицата им, обзе ги притъпяващ сетивата мраз.
Влезе мъж чийто ръст издаваше огромна физическа сила. Той свали шапката си и поздрави семейството с тон, чиято мекота външният му вид не предполагаше. Гъстата тъмна коса обграждаща челото му бе намазана с пудра, която се носеше в онези времена, а лицето му бе деформирано от огромни бакенбарди. Независимо от това, погледът му, макар и пронизващ не бе лош и гласът му, дълбок и силен, далеч не бе неприятен. Франсис се осмели да то погледне боязливо и веднага позна човека, от когото Харви Бърч ги бе предупредил да се пазят.
— Няма причина да се безпокоите, любезни дами — каза офицерът и огледа пребледнелите лица около себе си. — Работата ми налага да ви задам няколко въпроса. След като получа отговорите ви, веднага ще ви освободя от присъствието си.
— И, к-какви са те, сър? — запъна се мистър Уортън и стана от мястото си в очакване на отговора.
— Беше ли при вас един непознат господин по време на бурята? — в гласа на драгуна имаше интерес и известно безпокойство.
— Този господин тук, ни почете с присъствието си по време на бурята и още не си е тръгнал.
— Този господин? — повтори другият и се обърна към капитан Уортън.
Той се вгледа в него и по лицето му заигра усмивка. Приближи се до младежа, поклони се с комична тържественост, след което му каза:
— Съжалявам за болката в главата ви, сър.
— Болка!? Аз не съм болен! — възкликна изненадано капитанът.
— Тогава, така съм си въобразил, виждайки че сте покрил тези хубави, черни къдрици с такава стара, грозна перука. Грешката е моя, моля за извинение.
Мистър Уортън простена, а момичетата, които още не бяха наясно докъде се простира осведомеността му, останаха мълчаливи и напрегнати. Капитанът попипа неволно главата си и разбра, че в притеснението си сестрите му са оставили част от естествената му коса неприкрита. Драгунът забеляза жеста без да спре да се усмихва, след което се обърна към бащата и продължи:
— Тогава, сър, да разбирам ли, че при вас не е идвал човек на име Харпър?
— Харпър? — каза бащата и сякаш от раменете му свалиха товар — Да, бях забравил. Но той си отиде и ако е извършил нещо лошо, то ние не знаем нищо за това. За мен той е напълно непознат.
— Няма защо да се безпокоите — каза драгунът сухо, но след като си е тръгнал, кажете ми кога, как и накъде?
— Тръгна си както и дойде — каза мистър Уортън, възвърнал самоувереността си от държането на офицера. — На кон, миналата вечер и се отправи на север.
Драгунът го изслуша с интерес и изражението на лицето му постепенно просветна в усмивка на удоволствие. В момента, в който мистър Уортън свърши, той се завъртя на пета и излезе от стаята. Съдейки по действията му, всички останаха с впечатлението, че той се кани да продължи търсенето на човека, за когото попита. Видяха го навън да разговаря оживено и с явно удоволствие с двамата си лейтенанти. След малко бяха дадени заповеди и по различните пътища, излизащи от долината, препуснаха конници.
Очакването на хората в къщата скоро приключи, защото тежките стъпки на драгуна отново прокънтяха в предверието. Той отново се поклони учтиво и като отиде до капитан Уортън, каза с комична сериозност:
— Сега сър, след като основната ми задача е изпълнена, мога ли да помоля за позволението ви да видя качеството на перуката ви?
Британският офицер, имитирайки маниера на другия, решително оголи главата си и му подаде перуката.
— Надявам се сър, че ви харесва.
— Не мога да кажа, че е така, без да изменя на истината. Предпочитам черната ви коса, от която с голямо усърдие сте махнал пудрата. Но, изглежда сте получил тежко нараняване. Имам предвид това голямо черно парче на лицето ви.