— Вие сте толкова наблюдателен сър, че бих чул мнението ви за него — каза Хенри и махна коприната скриваща бузата му.
— О, здравето ви се подобрява удивително бързо! — лицето на драгуна беше неподвижно и мрачно. — Ако можех да ви убедя да смените стария сюртук с тази хубава синя дреха до вас, бих станал свидетел на най-чудесната метаморфоза, която съм виждал откакто съм капитан.
Младият Уортън направи каквото се искаше от него и застана пред драгуна такъв какъвто е в действителност — хубав, елегантен млад мъж. Той го изгледа с насмешка и продължи:
— На сцената се явява нов човек. В такива случаи е прието непознатите да се представят. Аз съм капитан Лоутън от кавалерията на Вирджиния.
— А аз съм капитан Уортън от шестдесети пехотен полк на Негово величество — Хенри се поклони леко и възвърна естественото си поведение.
Лицето на Лоутън се промени веднага и пародийната тържественост изчезна. Той се вгледа в капитан Уортън, който бе изпълнен с гордост, която не допускаше да се крие повече, и му каза със сериозен тон:
— Капитан Уортън, с цялата си душа съжалявам за вас.
— Но след като го съжалявате, защо трябва да го измъчвате — извика бащата ужасен. — Той не е шпионин. Осмелил се е да дойде чак тук маскиран само заради желанието да види близките си. Оставете го с нас. Няма награда и няма сума, която да не съм готов да платя!
— Сър, само загрижеността за вашия син извинява думите ви — каза Лоутън високомерно. — Но забравяте, че съм от Вирджиния, и че съм джентълмен.
Той се обърна към младежа и продължи:
— Капитан Уортън, не знаете ли, че сте преминал през нашите постове?
— Разбрах, че ще трябва да ги премина едва когато стигнах до тях и за връщане назад бе вече късно — каза Уортън намръщено. — Дойдох тук, както каза баща ми, за да се видя със семейството си. Смятах че войските ви са при Пийкскил33 или на североизток. Иначе нямаше да дръзна да дойда тук.
— Това може и да е вярно, но случката с Андре ни кара да бъдем внимателни. Когато предателството достигне до офицерите, приятелите на свободата трябва да са много предпазливи, капитан Уортън.
При тази забележка Хенри кимна в знак на съгласие, а Сара се опита да каже нещо в защита на брат си. Драгунът я изслуша любезно и със съчувствие, но понеже желаеше да избегне безполезните и дълги молби, отговори меко:
— Аз не командвам тази част, мадам. Какво ще стане с брат ви ще реши майор Дънуди. При всички случаи, с него ще се отнасяме добре.
— Дънуди! — възкликна Франсис, чието лице се бореше за надмощие над бледността. — Слава богу, тогава Хенри е в безопасност.
Лоутън я изгледа с нещо средно между възхищение и жалост. Той поклати глава със съмнение и каза:
— Надявам се. И с ваше позволение, нека оставим да реши нещата той.
По лицето на Франсис бледността на страха се замени от светлината на надеждата. Ужасът за съдбата на брат й силно намаля, но все пак дишането й беше неравномерно и учестено и цялото й тяло издаваше голяма възбуда. Тя погледна за миг драгуна и отново сведе поглед към килима — явно искаше да каже нещо, но усилието беше непосилно за нея. Мис Пейтън наблюдаваше племенницата си и като се доближи с чувство за женско достойнство, попита:
— Тогава, сър, можем да очакваме компанията на майор Дънуди скоро?
— Незабавно, мадам — драгунът свали възхитения си поглед от Франсис. — Съобщението за положението ни вече пътува към него. Без съмнение той бързо ще дойде тук, освен ако няма някакви лични причини, които да направят това посещение особено неприятно.
— Ние ще сме щастливи да видим майор Дънуди.
— О, без съмнение. Той е любимец на всички. Мога ли тогава да помоля за разрешение хората ми да разседлаят и починат? Те са част от неговия ескадрон.
У войника имаше нещо, което би накарало мистър Уортън да е доволен, ако тази молба не бе отправена, но той бе обзет от желанието да не предизвиква конфликти, а и бе безполезно да се отказва нещо, което биха направили и принудително. Ето защо той даде съответните нареждания, за да се удовлетвори желанието на капитан Лоутън. Офицерите бяха поканени на закуска в къщата и след като свършиха работата си навън, приеха поканата с удоволствие. При това, никои от мерките за сигурност необходими в положение като тяхното не бяха пренебрегнати от уморените войници. По склоновете на хълмовете бяха изпратени патрули, които охраняваха почиващите си другари от опасности — сигурност която се постига само чрез дисциплина, бдителност и безразличие към собствените навици.