На няколко пъти американците бяха наблюдавали къщата му с цел да го арестуват, но винаги безуспешно. Обявеният за шпионин явно имаше начин да научава плановете им и да им се изплъзва. Веднъж, когато силен отряд бе отседнал в околността в продължение на цяло лято, Вашингтон бе наредил къщата му да не се изпуска от наблюдение. Заповедта бе спазена педантично и през цялото това време никой не видя търговеца. Когато отрядът се оттегли, Харви се появи още на следващия ден. Баща му бе тормозен много пъти заради подозрителното поведение на сина му, но въпреки най-внимателните наблюдения, срещу него не успяха да открият нито една улика, а и собствеността му бе твърде малко, за да събуди интереса на професионалните патриоти. Да се конфискува и откупи не би си струвало усилията. Скръбта и възрастта му вече щяха да му спестят по-нататъшния тормоз, защото лампата на живота му бе вече останала без гориво. Последната раздяла на бащата и сина беше болезнена, но и двамата се бяха примирили с това, което смятаха за дълг. Старецът бе скрил от съседите си, че скоро ще умре, защото се надяваше синът му да е при него в последните дни. Обърканите времена и нарастващият ужас, че Харви може да закъснее, ускоряваха събитието, което той би дал мило и драго да отложи с още малко. С настъпването на нощта болестта му се засили до такава степен, че отчаяната Кейти изпрати едно съседско момче укрило се у тях докато траят военните действия до Локъст, за да извика някой, който да разсее самотата й. Само Цезар можеше да бъде изпратен и натоварен с храни и искрени поздрави от добросърдечната мис Пейтън, и той се отправи да изпълни поръката. Старецът вече не можеше да бъде излекуван с лекарства и единствената му грижа изглежда бе да се срещне със сина си.
Шумът от преследването се чу и при тях, но те не разбраха причината за него. Тъй като и Кейти и негърът знаеха за останалия назад американски отряд, те предположиха, че той се завръща. Чуха драгуните, когато минаха на бавен ход край къщата, но в изпълнение на мъдрото предупреждение на Цезар, Кейти се въздържа да задоволи любопитството си. Старецът бе затворил очи и те вярваха, че е заспал. В къщата имаше две големи и две малки стаи. Една от големите служеше за кухня — и всекидневна, а в другата беше бащата на Харви. Едната от двете по-малки служеше за склад на продукти, а в другата живееше Кейти. Голям каменен комин разделяше двете по-големи стаи и във всяка от тях имаше значителна по размерите си камина. В стаята, която служеше за всекидневна гореше буен огън и до самата паст на камината седяха Кейти и Цезар. Той й предавате собствената си предпазливост и обясняваше колко е опасно да задоволяваш празното си любопитство.
— По-допре не изкушава Сатана — каза Цезар, обръщайки очи нагоре, докато огънят заблестя в бялото им. — Ас обича като любопитство скъсат уши. От него голям беля. Ако човек не бил любопитен види Африка, черен човек не излязъл от там бил. Но иска Харви бъде тук.
— Много неуважително е, че го няма в това време. Ами ако баща му реши да направи завещанието си, да запише последния си завет, кой ще бъде тук за това тържествено нещо? Харви е много разпилян и непочтителен човек.