Опасността накара Харви Бърч да съкрати и без това краткия според американския обичай период, в който мъртвите трябва да останат с нас и с помощта на Кейти и Цезар, болезнената задача скоро бе изпълнена. Цезар предложи услугите си да извърви няколкото мили до най-близкия дърводелец и докато го чакаха да се върне, тялото бе оставено, облечено с обикновените си дрехи и увито в чаршаф.
Мародерите бяха избягали веднага в гората, която бе недалеч от къщата на Бърч и когато се почувстваха защитени от тъмнината й, те спряха и започнаха да възвръщат пометения си от паниката кураж.
— Какво по дяволите прихвана бъзливите ви сърца? — попита задъхалият им водач.
— Същият въпрос може да ти се зададе и на тебе — каза му намръщено един от бандата.
— Така побягнахте, че реших че ви е подгонил Де Ланси с хората си. О, колко сте храбри като бягате!
— Следваме главатаря си.
— Тогава последвайте ме обратно, да хванем мошеника и да вземем наградата.
— Да, и докато стигнем до къщата, онзи черен дявол ще е насъскал дивия вирджинец срещу ни. По дяволите, бих се изправил срещу петдесет от наш’те, но не и срещу него.
— Глупак! — извика главатарят ядосано. — Не знаеш ли, че конницата на Дънуди е в планината, на две мили оттук?
— Не ми пука къде е конницата, но мога да се закълна, че видях Лоутън да влиза в къщата на стария Уортън докато чаках възможност да дигна коня на английския полковник от конюшнята.
— И ако вземе че дойде, куршум не може ли да го накара да млъкне, както и всеки друг?
— Да, ама не искам гнездо оси в ухото ми. Само одраскай кожата на някой от тия и няма да видиш изобщо вече спокойна нощ за грабене.
— Добре — промърмори главатарят, когато навлизаха още по-навътре в гората. — Този шашав търговец ще погребе Скица си. Ако го закачим на погребението, всяка баба и свещеник ще са срещу нас, но той ще изчака, за да се погрижи за имотеца и утре вечер грижите му ще свършат.
С тази заплаха те се скриха в едно от убежищата ек в очакване на следващия мрак, който да им даде възможност дг. обират хората необезпокоявани.
XI ГЛАВА
О, мъка, мъка! О, ужасна мъка!
О, черен ден! Най-черния от всички,
които виждала съм досега!
Отде се взе, о, зъл, омразен, грозен,
невиждан до ден днешен, черен ден!
В Локъст хората не усетиха нищо от събитията в къщата на Бърч. Нападенията на скинърите винаги бяха толкова тайни, че не само потърпевшите не можеха да се надяват на помощ, но и нерядко поради страх от бъдещи грабежи, на съчувствието на съседите си. Допълнителните задължения бяха вдигнали дамите на крак с около час по-рано от обикновено, а капитан Лоутън бе станал въпреки болките си, защото никога не нарушаваше правилото да спи не повече от шест часа на нощ. Това бе един от малкото въпроси, по които между драгуна и хирурга нямаше различия. Лекарят бе прекарал нощта до леглото на капитан Сингълтън без да затвори очи нито за миг. От време на време той посещаваше и англичанина, който ранен повече духовно, отколкото физически, приемаше тези прекъсвания на съня си много зле, а веднъж се опита да се прокрадне до леглото на упорития си другар и почти успя да докосне пулса му, когато се разнесе ужасна ругатня, произнесена насън от храбрия кавалерист. Хирургът се стресна и си припомни как войниците казват, че капитан Лоутън спи с едно око. Тази група се събра в гостната, когато сутрешното агънце се появи над източния хълм и започна да разгонва мъглите покрили долината.
Мис Пейтън гледаше през прозореца към къщата на търговеца и изказа някакво съжаление по адрес на болния, когато изпод гъстото прикритие на земния облак, който сега започваше да се разпръсква под радостните лъчи на слънцето изплува Кейти и се запъти с бързи крачки към имението. Тя изглеждаше извънредно разтревожена и добросърдечната господарка на Локъст отвори вратата на стаята, готова да утешава много силна мъка. Погледът отблизо потвърди съмненията на мис Пейтън и с шока, който винаги изпитват нежните души при внезапна и вечна раздяла дори и с най-незначителните си познати, тя каза: