— Кейти, той отиде ли си?
— Не мадам — отговори обърканата дама с горчивина — още не си е отишъл, но сега вече може да си върви когато поиска, защото най-лошото стана. Наистина, едва ли са му оставили повече пари, отколкото да си купи един кат дрехи да си скрие голотиите, а тия на него не са хич хубави, казвам ви.
— Как?! — Нима е възможно някой да има сърце да ограби човек, когато е в такова голямо нещастие?!
— Сърца ли? — повтори Кейти като си пое дъх. — Хора като тях нямат и черва. Грабеж и нещастие, наистина, мадам. Бяха под камъка на камината, ясно се виждаха — петдесет и четири златни гвинеи! Освен каквото е имало в торбичката. Ама Харви сега си е просяк, а просякът, мис Жанет е най-презряното същество от всички земни твари!
— Трябва да съжаляваме бедността, не да я презираме — каза дамата все още неразбрала напълно размера на сполетялото съседа и нещастие. — Но как е старият човек? Тази загуба ще му се отрази ли много?
Лицето на Кейти се промени — естествената й загриженост се превърна в нагласена тъга. Тя отговори:
— Той щастливо се измъкна от земните грижи. Дрънкането на парите го накара да стане от леглото и бедната душа не издържа туй напрежение. Умря около два часа и десет минути преди да изкукуригат петлите. Доколкото можем да кажем.
Прекъсна я лекарят, който се приближи до нея и я попита за болестта. Като хвърли едно око на този нов познайник, Кейти инстинктивно пооправи роклята си и каза:
— Тежките времена и че му откраднаха парите, това си го събори. Той си чезнеше от ден на ден, а сега грижите ми отиват на вятъра, защото Харви си с един просяк и кок ще ми плати за к’вото направих?
— Бог ще те възнагради за всичките добрини — отговори меко мис Пейтън.
— Да — прекъсна я Кейти припряно и изразът на почтителност веднага се смени от по-земни грижи. — Но като от три години не съм взимала от Харви заплата, сега как да СЕ я взема? Братята ми ми казваха да си искам парите, ама аз си викам, сметки между роднини лесно се оправят.
— Та нима имахте роднинска връзка с Бърч? — попита мис Пейтън, когато забеляза, че Кейти спря да говори.
— Е, бяхме също като роднини. Чудя се дали нямам право на част от къщата и двора? А те сега казват, щом е на Харви, сигурно ще я конфискуват.
Тя се обърна към Лоутън, който седеше без да помръдне и я пронизваше мълчаливо с поглед:
— Може би този джентълмен знае — слуша внимателно каквото казвам.
— Мадам — каза драгунът и се поклони леко — и вие, и разказът ви сте от голям интерес за мен. — Кейти се усмихна неволно. — Но скромните ми познания се ограничават до командването на ескадрон на бойното поле. Моля за позволение, да ви препоръчам доктор Арчибалд Ситгрейвз, човек с универсални постижения и неограничена филантропия — самото милосърдие — смъртен враг на безразборното сечене със сабя.
Докторът се изправи и като си заподсвирква нещо тихичко, впери поглед в някакви шишенца на масата, а старата мома се обърна към него и като наклони глава на една страна, продължи:
— Предполагам, сър, че една жена не може да иска част от собствеността на съпруга си, ако не са наистина женени.
За доктор Ситгрейвз беше правило, че никоя област на познанието не бива да се пренебрегва и в резултат на това, той беше емпирик във всичко, освен в професията си. Първоначално замълча, обиден от иронията на капитана, но после смени решението си и отговори с добронамерена усмивка:
— Смятам че не. Ако смъртта е била предходна по отношение на встъпването в брак, боя се, няма лек срещу тази строга присъда.
На Кейти това и прозвуча добре, макар че не разбра много, освен „смърт“ и „брак“. Към тази част от репликата му тя и насочи своя отговор:
— Смятах, че само чака смъртта на стария господин преди да се ожени — тя впи очи в килима — а сега е нищо. Един презрян, или все тая, амбулантен търговец без къща, стока и пари. Трудно ще е за човек да намери жена като е на такова дередже, нали мис Пейтън?