Мис Пейтън навлезе в положението на нещата в къщата на търговеца с целия интерес, който чудесните й чувства позволяваха. Тя слушаше търпеливо докато Кейти разказваше, по-специално, за събитията през миналата нощ. Старата мома не забрави да се спре по-обстойно на тежестта на финансовата загуба, претърпяна от Харви и не спести грубите си думи по негов адрес, затова че е издал тайната, която лесно би могъл да скрие.
— Защото, мис Пейтън — продължи икономката, след като спря да си поеме дъх — бих се отказала от живота преди да издам тази тайна! Най-много да бяха го убили, а сега може да се каже, че са му ликвидирали и тялото, и душата или което е същото, направиха го презрян просяк. Чудя се коя ли си мисли, ще се ожени за него или ще му гледа къщата. А пък аз, името си ми е скъпо, за да живея със сам мъж. Въпреки че, ако ме питаш, него никога го няма. И съм решила още тоз ден да му кажа, че сама жена и час след погребението няма да стоя там. А и няма да се омъжа за него, ако не стане по-солиден и не си седи повече в къщи.
Добродушната господарка на Локъст изчака чувствата на икономката да се излеят и тогава с няколко въпроса, които говореха за по-дълбоки познания за перипетиите на човешките сърца, свързани с Купидон, отколкото би могло да се подозира, че старата мома притежава, тя накара Кейти да разбере колко невероятно е, в положението, в което се намира, Харви дори да си помисли да предложи ръката си на Кетрин Хейнс. Ето защо тя спомена собствената си нужда от помощ при сегашното положение на домакинството и изрази желание Кейти да се премести в Локъст при положение, че търговецът няма да използва повече услугите й. След няколкото предварителни условия поставени от внимателната икономка, споразумението бе постигнато и след като оплака няколко пъти тежестта на собствените си загуби и глупостта на Харви, и добави доза любопитство за бъдещата съдба на търговеца, Кейти се оттегли за да участва в подготовката на погребението, което щеше да се състои същия ден.
По време на разговора между двете жени Лоутън деликатно излезе. Загрижеността го накара да отиде в стаята на капитан Сингълтън. Характерът на този младеж, както вече бе казано, го бе направил симпатичен но особен начин на всички офицери в ескадрона. Мекото поведение на младия драгун в много случаи бе доказано, че не е резултат на липса на решителност, така че почти женственото му поведение и външен вид не бяха уронили уважението към него дори в този отряд на военни. Майорът го имаше за брат, а безропотното подчинение на нарежданията на доктор Ситгрейвз го направиха и негов любимец. Раните, получени в боевете, в които участваха кавалеристите, бяха поставяли всички офицери за известно време под грижите на хирурга. Той бе обявил капитан, Сингълтън за олицетворение на послушанието в подобна ситуация, а капитан Лоутън бе направо извън всякакви граници. Лекарят често декларираше с непоправима простота и настоятелност, че за него удоволствието когато първият от двамата е ранен е по-голямо, отколкото който и да било друг офицер, докато при втория то бе най-малко. Този комплимент и укор се приемаше с тиха добронамерена усмивка от единия и с мрачен поклон на благодарност от другия. Сега огорченият хирург и възторженият войн се срещнаха в стаята на капитан Сингълтън, където бяха на тяхна обща територия. Отделиха известно време на общите си усилия да се погрижат за удобството на ранения, след което лекарят се прибра в съседната стая, приготвена специално за него. След две-три минути там го изненада Лоутън. Той бе толкова доволен, че сметна, че може да си позволи да бъде щедър. Той небрежно хвърли мундира си настрана и каза:
— Ситгрейвз, приложи малко от помощта на светлината На науката върху тялото ми, ако обичаш.
Хирургът отначало реши, че всякаква мярка е премината, но когато погледна другаря си, с изненада откри, че той вече се е подготвил и че го гледа с искреност, която за него бе рядкост в такова положение. След като сподави първоначалния изблик на възмущение, лекарят попита с учтив тон:
— Имате ли нужда от помощ?
— Вижте сам, драги приятелю. На това рамо май има всички цветове на дъгата.
— Имате право — отвърна докторът и започна да го опипва много внимателно и с професионална сръчност. — Но нищо за щастие не е счупено. Това е щастливо отърваване.
— От малък съм падал много и нямам нищо против още няколко падания от кон. Но, Ситгрейвз — продължи той и показа един белег — помните ли тази работа?
— Много добре, Джак. Рана получена със смелост и добре излекувана. Няма ли да е по-добре да намажа тези синини с масло?